— Остава още една.
— „Океанска майка“ се е намирала на остров Мидуей, но никога не е напускала земята.
— Кой е измислил тези ужасни имена? — промърмори Стейси.
Инграм повдигна рамене.
— Нямаме представа.
Пит погледна към Инграм.
— Денингс и екипажите на Гуам и Мидуей били ли са част от петстотин и девета ескадрила бомбардировачи на полковник Тибетс?
— И това не знаем. Осемдесет процента от писмените документи са били унищожени. Можем само да предполагаме, че генерал Гроувс, директорът на бомбения проект „Манхатън“ и неговият екип в последния момент са разработили сложен резервен план, защото са съществували големи опасения, че възпламенителните механизми на бомбите биха могли да не задействат. Освен това съществувала е възможност, макар и малко вероятна, „Енола Гей“ или „Колата на Бок“ да се разбият при излитането си, бомбите да се взривят и да унищожат целия петстотин и девети, без да остане обучен персонал или оборудване, с което да се хвърлят допълнителни бомби. И като капак на всичко казано дотук, съществували ред други опасности, пред които са били изправени Гроувс и Тибетс. Заплахата от японски бомбардировки над Тиниан, механични повреди по време на полета, които биха принудили екипажа да хвърли бомбата в морето; или пък самолетът да бъде свален от вражески изтребители или от зенитен огън по време на мисията. Едва в последния момент Гроувс си дал сметка за тъмните облаци, които се струпвали над операцията за хвърляне на бомбите. За по-малко от месец майор Денингс и „Демоните“, заедно с екипажите на Гуам и Мидуей преминали ускорено обучение и били изпратени на път.
— Защо това е било пазено в тайна от обществеността след войната? — попита Пит. — Каква вреда би могла да причини историята за „Демоните на Денингс“ почти петдесет години по-късно?
— Какво мога да кажа? — Инграм озадачено разпери ръце. — След като минали тридесет години и тя попаднала в рамките на Закона за свободен достъп до информация, двама бездарници, получили политически назначения като момчета за всичко, решили на своя глава, че американската общественост, на която, между другото, дължали заплатите си, е твърде наивна, за да й бъде доверено такова потресаващо разкритие. Те класифицирали отново целия случай като строго секретен и изпратили документите в подземните хранилища на ЦРУ в Лангли.
— Славата останала за Тибетс, а Денингс бил погребан в океана — философски заключи Уедърхил.
— И какво общо имат с нас „Демоните на Денингс“? — зададе въпрос на Инграм Пит.
— По-добре попитайте Къртис. — Инграм кимна към Мийкър и седна.
Мийкър пристъпи към черната дъска на една от стените и взе парче тебешир в ръката си. Той нахвърли груба скица на B-29 и начерта дълга, неравна линия, която представляваше морското дъно, минаваше през дъската и завършваше с рязко издигане, което трябваше да бъде остров Сосеки. За щастие на всички, които се намираха в стаята, тебеширът не скърцаше. Най-сетне, като добави няколко геологически детайла върху морското дъно, той се обърна и сърдечно се усмихна.
— Клайд ви обясни съвсем накратко за нашите сателитни системи за следене и наблюдение — започна той. — Съществуват други, които имат способността да проникват през внушително разстояние от плътен материал и да измерват множество най-различни източници на енергия. Няма да си правя труда да навлизам в подробности за тях — Клайд и аз не сме тук да ви изнасяме лекция — но просто ще ви кажа, че взривното устройство, което сте поставили в електрическата мрежа на центъра „Дракон“, не е свършило работа.
— Няма случай в моята практика да поставя експлозив, който да не избухне — изръмжа Уедърхил, готов да се брани.
— О, зарядът ви е избухнал — каза Мийкър, — но не там, където сте го поставили. Ако доктор Ногами все още действаше под прикритие в командния комплекс, щеше да ви каже, че експлозията е станала на цели петдесет метра от енергетичния център.
— Няма начин! — възрази Стейси. — Видях как Тимъти постави заряда зад сноп оптични влакна в един от проходите за достъп.
— Бил е преместен — замислено произнесе доктор Ногами.
— Как?
— Най-вероятно роботът инспектор е забелязал лек пад в скоростта на силовите импулси, почнал е да претърсва и е открил заряда. Сигурно го е свалил и е уведомил центъра за управление на роботи. Таймерът трябва да е взривил заряда, докато са го носели през коридорите за проверка в центъра за управление на роботи.