— Не, той няма да се разклати и измести — повтори той със сатанинска усмивка, — но ще потъне.
63
На около двадесет и пет мили по права линия североизточно от Шеридан, Уайоминг, право на юг от границата с Монтана, Дан Кийгън седеше на кафеникавия си кон и търсеше следи от бракониери. Докато се миеше преди вечеря, той беше чул как в далечината прогърмяха два изстрела и веднага каза на жена си да остави пърженото му пиле във фурната, за да не изстива. После взе една стара карабина „Маузер“ с ръчно задвижван затвор и оседла любимия си кон за езда.
Ловците, които прескачаха оградите му, без да обръщат внимание на предупредителните табели с надписи „Влизането забранено!“, бяха непрестанен източник на ядове за Кийгън. Преди по-малко от два месеца случаен изстрел беше повалил едно теле от стадото му. Ловецът беше стрелял по великолепен елен и не беше успял да го улучи, ала куршумът му беше прелетял над ниското възвишение и беше поразил телето, което се намираше на почти два километра разстояние. Оттогава Кийгън не искаше да си има никакво вземане-даване с ловци. Щом като толкова искаха, можеха да стрелят в нечий друг имот.
Кийгън яздеше по пътеката, която се виеше край Потока на обесената. Той нямаше представа откъде беше дошло името. Единствената жена, за която си спомняше да е била обесена в Уайоминг, беше Ела Уотсън, известна като „Крадливата Кейт“. Неколцина едри собственици на ранча, събрали се в доброволна организация за поддържане на реда, я бяха обесили за кражби през 1889 година. Но това събитие се беше случило край река Суийтуотър на триста километра югозападно оттук.
Лъчите на залязващото слънце, подсилени от щипещия студен въздух, оцветяваха околните хълмове в ярки жълто-оранжеви краски. Той навлезе в една равнина и започна да оглежда земята. Кийгън бързо забеляза следите от гуми и ги проследи от една празна гилза до пръснатите по-нататък стъпки от ботуши и локвичка кръв, която се беше просмукала в песъчливата почва. Ловците и отстреляното животно бяха изчезнали.
Беше дошъл твърде късно и беше вбесен. За да влязат с кола в пасището му, бракониерите или бяха срязали отвор в оградата, или бяха простреляли катинара на портата на частния път, който водеше към шосето. Скоро щеше да се стъмни. Той реши да изчака до сутринта и да прати някой от работниците в ранчото да обходи оградата и да провери портата. Кийгън се качи на седлото и подкара коня към дома си.
След като измина известно разстояние, той дръпна поводите.
Вятърът донесе слаб звук от автомобилен двигател. Той сложи ръка на ухото си и се заслуша. Вместо да си заминат, както си мислеше, че са направили ловците, звукът ставаше все по-силен. Някой приближаваше към него. Той смушка коня, подкара го нагоре по склона на скалистото плато и огледа равнината долу в ниското. По пътя бързо се движеше кола, оставяйки след себе си облак прах.
Той очакваше от храсталаците, които растяха край пътя, да се покаже някой пикап или автомобил с четворно предаване. Когато най-сетне колата приближи достатъчно, за да я разпознае, Кийгън с изненада установи, че това е най-обикновен автомобил, кафяв седан с четири врати, японско производство.
Шофьорът скоро натисна спирачките и спря на едно открито място на пътя. Колата остана неподвижна известно време, докато прахът се разнесе над покрива и се слегне в тревата на пасището. Шофьорът се измъкна иззад волана, отвори предния капак и постоя малко надвесен над двигателя. После заобиколи колата, отиде отзад, вдигна капака на багажника и извади от него топографски теодолит. Кийгън следеше с любопитство как неканеният гост постави теодолита върху тринога и насочи обектива към няколко открояващи се ориентира, като записваше замерените разстояния в един бележник и ги сравняваше с нанесените на геоложката карта, която беше разгънал на тревата.
Кийгън, който също умееше да борави с теодолит, никога не беше виждал някой да оразмерява парцел по този начин. Непознатият сякаш беше повече заинтересован да свери мястото, отколкото да прокара базисна линия. Той видя как мъжът хвърли нехайно бележника в храстите, отиде пред колата и отново впери поглед в двигателя, като че ли хипнотизиран от него. След известно време той сякаш се отърси от мислите си, бръкна в колата и извади една пушка.
Кийгън беше видял достатъчно, за да разбере, че нарушителят се държи твърде странно за околийски топограф, който е решил да удари малко дивеч между другото, при това облечен с делови костюм и вратовръзка. Той подкара коня към него и тихо излезе зад непознатия, който се опитваше да вкара патрон в пушката, нещо, което явно не беше правил преди това. Той не чу приближаващия зад него Кийгън. Меката почва и сухата трева заглушаваха шума от копитата на коня. Кийгън дръпна поводите, когато се намираше само на осем метра от него и измъкна „Маузера“ от кожения калъф, вързан за седлото.