— Прескочи цялата система и се обади на най-високото място. Свържи се с Хенк Сауър, нашия общ приятел в Управлението за национална сигурност и разбери какво, по дяволите, става.
— А ако Сауър не ще да ми каже?
— На кой му пука? Важното е, че ще му прехвърлим топката и вече ще можем да се ослушваме за следващото голямо земетресение, което предстои в Калифорния.
Сауър не можеше да каже нещо, което не му беше известно. Той обаче добре разбираше кога става дума за произшествие от национален мащаб, когато чуеше за такова. След като разпита Морс за допълнителни сведения, той незабавно докладва информацията на директора на Централното разузнавателно управление.
Президентът се намираше на борда на самолет номер едно на ВВС на път за Сан Франциско, където щеше да присъства на обяд за набиране на средства за политически кампании, когато Джордън се свърза с него.
— Какво става?
— Докладваха ни за ядрена експлозия в Уайоминг — отговори Джордън.
— По дяволите! — изруга под нос президентът. — Наша или тяхна?
— Определено не е наша. Сигурно е една от техните коли бомби.
— Някакви съобщения за жертви?
— Незначителни. Експлозията е станала в слабо населена част от щата, най-вече пасища за добитък.
Президентът със страх зададе следващия въпрос.
— Има ли данни за други експлозии?
— Не, сър. За момента експлозията в Уайоминг е единствената.
— Мислех, че проектът „Кайтен“ е временно изваден от строя за четиридесет и осем часа.
— Той е спрян от действие — твърдо заяви Джордън. — Не са имали достатъчно време да препрограмират кодовете.
— Какво, според теб, е станало, Рей?
— Говорих с Пърси Неш. Той мисли, че бомбата е била взривена на място с мощна пушка.
— От робот?
— Не, от човек.
— В такъв случай, явлението „камикадзе“ не е отмряло.
— Така излиза.
— И защо е тази самоубийствена тактика? — попита президентът.
— Вероятно предупреждение. За тях е вън от съмнение, че Сума е в ръцете ни и искат да се подсигурят, като се опитват да ни сплашат с лъжлив ядрен удар, докато отчаяно се мъчат да препрограмират кодовете за взривяване на цялата система.
— И много добре се справят.
— Топката вече е в наши ръце, господин президент. Сега имаме достатъчно основателна причина да им отвърнем с ядрен удар.
— Всичко това е вярно, но разполагаш ли с необоримо доказателство, че проектът „Кайтен“ е вън от строя? Японците може да са направили малко чудо и да са подменили кодовете. Ами ако не блъфират?
— Нямаме сигурни доказателства — призна Джордън.
— Ако изстреляме ракета с бойна глава срещу остров Сосеки и контрольорите в центъра „Дракон“ засекат приближаването й, последното нещо, което ще направят преди смъртта си, ще бъде да подадат сигнал колите бомби да бъдат взривени преди роботите да са ги откарали на безлюдни места из страната.
— Ужасна мисъл, господин президент. И става още по-ужасна, като имаме предвид местата, където се намират колите бомби. Повечето са скрити в и около щатските столици.
— Тези коли трябва да бъдат открити, а бомбите обезвредени, колкото се може по-скоро и без излишен шум. Не можем да си позволим обществеността да разбере за този ужас, не и сега.
— ФБР е изпратило цяла армия агенти със задачата да ги издирят.
— Знаят ли как да разглобят бомбите?
— Във всеки екип има ядрен физик, който ще свърши тази работа.
Джордън не можеше да види тревогата, изписана по лицето на президента.
— Това ще бъде последният ни шанс, Рей. Новият ти план е нашият последен съдбоносен ход.
— Това ми е пределно ясно, господин президент. Утре сутрин по това време ще стане ясно дали страната ни ще бъде поробена.
Почти по същото време специалният агент от ФБР Бил Фрик и неговият екип приближаваха към складовото помещение в подземния паркинг на хотел „Пасифик Парадайз“ в Лас Вегас, където се намираха колите бомби.
Нямаше никакви пазачи, а стоманените врати бяха отключени. Лошо предзнаменование, помисли си Фрик. Тревогата му нарасна, когато неговите специалисти по електроника установиха, че алармените системи са изключени.
Той предпазливо поведе екипа през вратите на помещението, което приличаше на склад. В най-отдалечения му край се виждаше голяма метална решетка, вдигната към тавана. Отворът беше достатъчно широк и висок, за да може през него да мине голям камион с полуремарке.