Те влязоха в огромното подобно на крипта помещение и установиха, че е празно. Не се виждаха никакви отпадъци, нямаше дори паяжини. Някой беше заличил всички следи.
— Може би сме сгрешили мястото — с надежда в гласа каза един от хората на Фрик.
Фрик огледа бетонните стени, взря се в решетката на вентилационната шахта, през която се беше промъкнал Уедърхил, а после погледна надолу към едва различимите следи от гуми по епоксидното покритие на пода. Най-сетне поклати глава.
— Няма грешка, това е мястото. Всичко съвпада с описанието на ЦРУ.
Нисък ядрен физик си проби път край Фрик и впери поглед в празното помещение.
— Как да обезоръжа бомбите, когато те не са тук? — разгневен запита той, сякаш колите бяха изчезнали по вина на Фрик.
Без да отговори, Фрик бързо прекоси подземния паркинг и отиде при камиона, който беше оборудван като команден пункт. Той влезе, наля си чаша кафе и набра съответната честота на радиостанцията.
— „Черен кон“, тук е „Червен кон“ — уморено произнесе той.
— Слушам те, „Червен кон“ — отговори директорът на ФБР, който отговаряше за полевите операции.
— Ударихме на камък. Крадците са ни изпреварили.
— Не сте единствени, „Червен кон“. По-голямата част от табуна също се оказа с празни ръце. Само „Син кон“ в Ню Джърси и „Сив кон“ в Минесота са намерили добичета в корала.
— Да продължим ли операцията?
— Да. Имате на разположение дванадесет часа. Повтарям, дванадесет часа, за да проследите вашето стадо до новото му място. В момента ви изпращаме допълнителни данни по факса. Освен това предупредили сме патрулните коли на полицията, шерифските служби и пътните полицаи да спират всички камиони и камиони с полуремаркета, които отговарят на описанието, осигурено от ЦРУ.
— Ще ми трябва хеликоптер.
— Можеш да направиш заявка за цяла флота, ако това ще ти помогне да откриеш колите бомби.
Флик изключи радиостанцията и се загледа в чашата с кафе.
— Много лошо, че няма да изпратят по факса инструкции как да се открие игла сред милиони квадратни километра пустиня за дванадесет часа — промълви на себе си той.
Когато Йошишу слезе от влака Маглев в края на тунела от Едо, Цубой го чакаше на перона, за да го приветства.
— Благодаря ти, че дойде, стари приятелю — каза Цубой.
— Искам да бъда тук, до теб, когато сме готови да изиграем картите си — заяви старецът, когото Цубой от месеци не беше виждал да пристъпва така пъргаво.
— Взривът в Средния запад е избухнал според плана.
— Добре, добре, това би трябвало да накара американското правителство да се разтрепери от страх. Някакъв признак за реакция от страна на Белия дом?
По лицето на Цубой се изписа тревога.
— Нищо. Сякаш се опитват да прикрият станалото.
Йошишу го изслуша безстрастно. После очите му светнаха.
— Ако президентът не е заповядал срещу нас да бъде изстреляна ракета с ядрен заряд, значи изпитва голям страх от онова, което го очаква в бъдеще.
— В такъв случай, ние сме спечелили играта.
— Може би, макар че не ще можем да отпразнуваме нашата огромна победа, докато не приведем проекта „Кайтен“ в готовност.
— Такеда Куроджима обещава програмата да влезе в действие до утре вечер.
Йошишу постави ръката си върху рамото на Цубой.
— Мисля, че е време да установим пряка връзка с президента и да му поставим нашите условия за нова Япония.
— И нова Америка — надуто произнесе Цубой.
— Да, наистина. — Йошишу с гордост изгледа мъжа, който беше станал негов главен последовател. — Една нова японска Америка.
65
„Локхийд С-5 Галакси“, най-големият товарен самолет в света, кацна на пистата на остров Уейк с тромавата грация на натежал от умора албатрос и спря. Към него приближи автомобил, който паркира в сянката на едно от огромните му крила. От него слязоха Пит и Джордино и влязоха в самолета през малък люк, разположен непосредствено зад нишата за колелата.
Вътре ги очакваше адмирал Сандекър. Той се ръкува с тях и ги поведе през подобния на пещера товарен отсек, в който можеха да се поместят пет големи автобуса и стотина пътници. Те минаха край един съд за дълбоководни геоложки проучвания на НЮМА, който беше закрепен здраво върху две широки релси от неръждаема стомана. Пит поспря за миг, прокара ръка по една от големите гъсенични вериги и огледа огромната машина, като си припомни как едва беше успял да се измъкне с „Големият Джон“. Този СДГП беше последен модел и беше наречен „Големият Бен“.