Двете големи подвижни стрели със скрепер за изкопни дейности и клещи, които обикновено се монтираха на дълбоководните съдове, бяха свалени и заменени с удължения, оборудвани с множество манипулатори с дистанционно управление за захващане и рязане на метал.
Другата промяна, която Пит забеляза, беше огромен обвит с найлон пакет, разположен върху горната част на корпуса и кабината за управление. От пакета се спускаха дебели въжета, захванати на множество места по целия съд.
Джордино поклати скръбно глава.
— Изпитвам до болка познатото чувство, че пак ще бъдем използвани.
— Този път са решили здраво да ни го наврат — каза Пит, като се чудеше как самолетът ще успее да се вдигне във въздуха с такъв тежък товар в търбуха си.
— По-добре да идем отпред — каза Сандекър. — Вече са готови за излитане.
Пит и Джордино последваха адмирала в малък, оборудван като канцелария отсек, с бюро и столове, които бяха захванати с болтове към пода. Тъкмо закопчаваха токите на предпазните си колани, когато пилотът придвижи напред ръчната газ и двадесет и осемте колела на колесниците на огромния самолет се затъркаляха по пистата. Наричан галено „Послушният гигант“, внушителният „С-5 Галакси“ се издигна в тропическия въздух с гръмотевичен тътен, започна да набира височина с плавен вираж и се устреми на север.
Джордино погледна часовника си.
— Три минути, на туй се вика бързо прехвърляне.
— Нямаме време за губене — сериозно заяви Сандекър.
Пит се отпусна и изпъна крака.
— Предполагам, че имате някакъв план.
— До последния миг по него работиха най-големите мозъци в бранша.
— Очевидно, щом този самолет и „Големият Бен“ се озоваха тук за по-малко от двадесет и четири часа, след като беше съобщено за пристигането ни.
— Какво ви казаха Инграм и Мийкър? — попита Сандекър.
— Осветлиха ни по въпроса за тайната история на B-29, който лежи на дъното на морето — отговори Пит — и ни изнесоха кратка лекция за геологическите особености и сеизмичната пукнатина край Сосеки. Освен това Мийкър заяви, че като се взриви атомната бомба, която все още се намира в самолета, ударните вълни биха могли да доведат до потъването на острова.
Джордино извади една пура, която вече беше успял ловко да задигне от адмирал Сандекър и я запали.
— Най-шантавата идея, която някога съм чувал.
Пит кимна в знак на съгласие.
— После Мел Пенър нареди Ал и аз да се порадваме на малка почивка по пясъчните плажове на остров Уейк, а той и останалите отлетяха за Щатите. Когато поисках да разбера защо оставаме, той замълча и каза само, че вие вече сте тръгнали насам и ще ни обясните всичко.
— Пенър не е навлязъл в подробности — каза Сандекър, — защото не са му били известни. Нито пък Инграм и Мийкър разполагаха с пълна информация за последните преработени и допълнени данни по отношение на „Аризона“.
— „Аризона“? — с любопитство попита Пит.
— Кодовото име на нашата операция.
— Нашата операция? — запита Джордино, който беше застанал нащрек.
— Това в никакъв случай, разбира се — хапливо подхвърли Пит — няма нищо общо с „Големият Бен“, нито пък с факта, че Аризона е името на щат, а още по-точно, на броненосец от Пърл Харбър.
— С нищо не е по-лошо от което да е друго. Кодовите имена никога нямат кой знае какъв смисъл.
Сандекър огледа внимателно приятелите си. Еднодневната почивка им беше помогнала, но те изглеждаха уморени до смърт и изтощени. Мъчеше го чувство за вина. Негова беше грешката, че вече им се беше наложило да преживеят толкова много. А сега отново беше препоръчал на Джордън и президента да се възползват от услугите им, като много добре си даваше сметка, че никои други двама мъже на света не притежават техните умения и опит за работа в дълбините на океана. Беше ужасно несправедливо отново да ги хвърли в поредния водовъртеж от смъртоносни събития толкова скоро. Но на божия свят нямаше никой друг, към когото би могъл да се обърне. Сандекър сякаш усещаше вкуса на угризение в устата си. Той изпитваше вина, знаейки, че Пит и Джордино никога не биха и помислили да откажат да направят това, за което той би ги помолил.