— Не разбирам — каза ядосано Сандекър. — За какво е това бързане?
— Не мога да кажа, сър.
— Ами моят екип от НЮМА? В продължение на четири месеца те работиха по един подводен проект в екстремални условия. Заслужават малко време за почивка и отдих при семействата си.
— Президентът наложи информационно затъмнение. Вашите хора от НЮМА заедно с доктор Планкет и Салазар ще бъдат придружени до едно безопасно селище в наветрената страна на острова и ще останат там, докато информационната завеса не бъде вдигната. След това те ще бъдат свободни да отидат на произволно, посочено от вас място, като разходите за това ще бъдат поети от правителството.
— Колко време ще бъдат затворени в клетка? — поиска да узнае Сандекър.
— Три-четири дни — отвърна агентът.
— Не трябва ли мис Фокс да отиде с останалите?
— Не, сър. Наредено ми е тя да пътува с вас.
Пит погледна проницателно Стейси.
— Изглежда нещо си скрила от нас, лейди?
На устните й се появи лека усмивка, която те за първи път виждаха.
— Ще ми липсва нашата утрин на остров Хаваи.
— Съмнявам се в това.
Очите й леко се разшириха.
— Ще се срещнем другаде, може би във Вашингтон.
— Не мисля така — каза той. Гласът му внезапно бе станал студен. — Ти ме измами, ти си ме мамила от начало до края, като се започне с твоя фалшив зов за помощ от „Олд Герт“.
Тя вдигна поглед към него. В очите й се четеше странна смесица от болка и гняв.
— Ние щяхме всички да загинем, ако ти и Ал не се бяхте появили.
— А тайнствената експлозия? Ти ли уреди това?
— Нямам си представа кой е отговорен за нея — каза искрено тя. — Не ми е било докладвано.
— Докладвано — повтори бавно той, — това едва ли е термин, който би използвал един фотограф на свободна практика. За кого всъщност работиш?
В гласа й внезапно прозвуча твърдост.
— Ще узнаеш в най-скоро време.
След това му обърна гръб и се качи в колата.
Пит успя да поспи само три часа по време на полета до столицата. Той се унесе над Скалистите планини и се събуди, когато зората се пукваше над Западна Вирджиния. Той седеше в задната част на правителствения реактивен „Гълфстрийм“ далеч от останалите пътници, като предпочиташе да прекара времето си в размишления, отколкото в разговор. Очите му бяха сведени надолу към един брой на „Ю Ес Ей Тудей“, но той не виждаше нито думите, нито снимките по страниците му.
Пит беше вбесен, дяволски вбесен. Той се сърдеше на Сандекър за това, че адмиралът мълчеше като риба и заобикаляше парливите въпроси, които Пит му бе задал относно експлозията, довела до земетресението. Той бе ядосан на Стейси — сега беше сигурен, че британското дълбоководно изследване е представлявало съвместна разузнавателна операция за шпиониране на „Мочурливи поля“. Вероятността съвпадението на района за спускане под вода на „Олд Герт“ да е случайно, бе безкрайно малка. Работата на Стейси като фотограф служеше за прикритие. Тя бе таен оперативен агент, това бе повече от ясно. Единствената останала за разрешаване загадка бяха инициалите на ведомството, за което тя работеше.
Докато той бе потънал в размисли, Джордино се отправи към опашката на самолета и седна до него.
— Изглеждаш уморен, приятелю мой.
Пит се протегна.
— Ще се радвам да се прибера вкъщи.
Джордино долови настроението на Пит и умело насочи разговора към колекцията от стари и класически коли на приятеля си.
— Над какво работиш?
— Имаш предвид коя кола?
Джордино кимна.
— „Пакард“-ът или „Мормон“-ът?
— Нито един от двата — отвърна Пит. — Преди да заминем за Тихия океан, аз успях да възстановя двигателя на „Статс“, но не го монтирах.
— Зелената кола от хиляда деветстотин тридесет и втора, чиято задна част е преградена от мястото на шофьора?
— Същата.
— Ние се връщаме вкъщи два месеца по-рано. Тъкмо навреме, за да участваш в състезанието с класически коли в Ричмънд.
— Има само два дена — каза замислено Пит. — Не мисля, че ще успея да приготвя колата навреме.
— Нека да ти помогна — предложи Джордино. — Заедно ще успеем да сложим стария зелен звяр на стартовата линия.