— Мис Стейси Фокс и доктор Тимъти Уедърхил, тези от вас, които не са били представени, ще оглавяват разследването тук у дома. Прикритието им ще бъде като журналист и фотограф от „Денвър трибюн“. Те ще бъдат „група Буик“. — След това той направи жест към двамата мъже с азиатски произход. — „Група Хонда“ се състои от мистър Рой Орита и мистър Джеймс Ханамура. Те отговарят за най-критичната фаза от разследването — самата Япония.
— Преди Дон да продължи инструктажа — каза Джордън, — има ли някакви въпроси?
— Как ще се свързваме едни с други?
— Като протегнете ръка и натиснете бутон — отвърна Кърн. — Използването на телефон е нещо обичайно и не събужда подозрение. — Той натисна друг бутон на таблото и на екрана се появи една последователност от цифри. — Запомнете този номер. Ще ви дадем една засекретена линия, която ще бъде поддържана двадесет и четири часа в денонощието от един оператор, който е напълно информиран и знае къде да намери всеки един от нас в който и да е момент.
— Бих добавил — каза Джордън, — че вие трябва да се обаждате на всеки седемдесет и два часа. Ако пропуснете, незабавно ще бъде изпратен някой, който да ви открие.
Пит, който балансираше стола си на задните му крака, вдигна ръка.
— Аз имам въпрос.
— Мистър Пит?
— Ще бъда много благодарен, ако някой все пак благоволи да ми каже какво, по дяволите, става тук.
За момент настъпи мъртва тишина. Присъстващите не можеха да повярват на ушите си. Както и се очакваше, всички около масата с изключение на Джордино погледнаха Пит с присвити погледи на неодобрение.
Джордън се обърна към Сандекър, който поклати глава и каза сприхаво:
— Както помолихте, Дърк и Ал не бяха информирани за ситуацията.
Джордън кимна.
— Допуснал съм пропуск, като не съм ви информирал. Грешката е моя. Простете ми, господа. Отнесохме се към вас по един твърде недостоен начин, след всичко, което преживяхте.
Пит хвърли един проницателен поглед към Джордън.
— Вие ли стояхте зад операцията за шпиониране на геоложката колония на НЮМА?
Джордън се поколеба, след което каза:
— Ние не шпионираме, мистър Пит, а наблюдаваме. Да, аз дадох заповедта. Случи се така, че един британски океанографски екип работеше в северния Тих океан и те ни оказаха съдействие, като преместиха дейността си във вашия район.
— А експлозията на повърхността, която помете британския кораб и екипаж и причини земетресение, което изравни със земята осем години упорит изследователски труд, и това ли беше ваша идея?
— Не, това бе една непредвидена трагедия.
— Може би съм пропуснал нещо — каза грубо Пит. — Но в главата ми все се върти нелепата мисъл, че сме на една и съща страна.
— Да, на една и съща страна сме, мистър Пит, уверявам ви — тихо отговори Джордън. Той кимна към адмирал Сандекър. — Вашата база, „Мочурливи поля“, както я наричате, бе построена при такива строги мерки за сигурност, че нито едно от нашите разузнавателни ведомства не знаеше, че тя съществува.
Пит го прекъсна.
— И когато надушихте за проекта, честолюбието ви бе накърнено и вие решихте да разследвате.
Джордън не бе свикнал да се отбранява, но въпреки това избягваше погледа на Пит.
— Стореното, сторено. Съжалявам за трагичната загуба на толкова много хора, но ние не можем да носим цялата отговорност за това, че сме изпратили оперативните си агенти на опасно място в погрешен момент. Ние не бяхме предупредени предварително, че един японски автотранспортен кораб ще превозва тайно атомни бомби през океана, нито можехме да предскажем, че тези бомби ще избухнат случайно в непосредствена близост до двата невинни кораба и вашата геоложка колония.
За момент Пит бе зашеметен от разкритието. След малко изненадата му изчезна така бързо, както бе дошла. Няколко парчета от мозайката се бяха подредили. Той погледна Сандекър и когато заговори, в гласа му се чувстваше болка.
— Ти си знаел, адмирале, знаел си още преди да напуснеш Вашингтон и не каза нищо. „Тъксън“ не е дошла да спасява Планкет и мен. Тя е била там да регистрира радиоактивността и да търси отломки.
Това бе един от редките случаи, когато Пит и Джордино са виждали Сандекър да почервенява от огорчение.
— Президентът помоли да се закълна, че ще пазя тайна — каза бавно той. — Аз никога не съм те лъгал, Пит, но нямах друг избор освен да мълча.