Пит изпита съжаление към адмирала. Разбра, че трябва да му е било много трудно да избягва въпросите на двама близки приятели. Той обаче не положи никакво усилие да прикрие възмущението си от Джордън.
— Защо ние сме тук? — поиска да узнае той.
— Президентът лично одобри избора на всеки член на групите — отвърна Джордън. — Всички вие имате минало и опит, които са от жизненоважно значение за успеха на тази операция. Адмиралът и мистър Джордино ще съставят заедно един проект за претърсване на океанското дъно, с цел намиране на веществени доказателства от кораба, който се е взривил. За протокола техният код е „Мерцедес“.
Пит присви уморените си очи и погледна втренчено Джордън.
— Отговорихте на въпроса ми само наполовина.
Джордън изпълни молбата му, като каза:
— Стигам до това. Вие и мистър Манкузо, с когото вярвам сте се запознали, ще действате като група за поддръжка.
— Поддръжка на какво?
— За фазата на операцията, която изисква претърсване под земята или под водата.
— Кога и къде?
— Тепърва предстои да се определи.
— А нашето кодове име?
Джордън погледна към Кърн, който разлисти една папка с документи, след което поклати глава.
— Те все още не са получили такова.
— Може ли осъдените да измислят свой собствен код? — попита Пит.
Джордън размени поглед с Кърн и сви рамене.
— Не виждам защо не.
Пит се усмихна на Манкузо.
— Имаш ли предпочитание?
Манкузо отпусна надолу лулата си.
— Оставям на теб — каза любезно той.
— Тогава ще бъдем група „Статс“.
Джордън изви глава.
— Моля?
— Никога не съм го чувал — изръмжа Кърн.
— „Статс“ — произнесе отчетливо Пит. — Един от най-хубавите класически автомобили на Америка, произвеждан от хиляда деветстотин и единадесета до хиляда деветстотин тридесет и пета в Индианаполис, щата Индиана.
— Харесва ми — кимна съгласен Манкузо.
Кърн изгледа Пит с присвити като на пор очички.
— Вие не ми правите впечатление на човек, който взема тази операция на сериозно.
Джордън сви примирено рамене.
— Щом това ги прави щастливи.
— Окей — каза твърдо Пит, — сега, след като най-важната точка от дневния ред е изпълнена, аз смятам да стана и да изляза оттук. — Той направи пауза, за да погледне оранжевия циферблат на стария си водолазен часовник „Докса“. — Бях довлечен тук пряко волята си. През последните две денонощия съм спал точно три часа и съм се хранил само веднъж. Трябва да се изкъпя. А все още не знам какво всъщност се е случило. Вашите цивилни пазачи и подразделението от морски пехотинци могат да ме спрат, разбира се, но тогава може да се нараня и не ще мога да участвам в групата. А, да, има още един въпрос, който никой не се е сетил да постави.
— Какъв е той? — попита Кърн с нарастващ гняв.
— Не си спомням Ал и аз да сме били официално помолени да постъпим в групата като доброволци.
Кърн реагира така, сякаш че бе глътнал лютиво чушле.
— За какво говориш, доброволец?
— Знаете ли, това е човек, който по своя собствена воля предлага услугите си за изпълнение на някоя задача — обясни с леден тон Пит. Той се обърна към Джордино. — Беше ли официално поканен на партито, Ал?
— Не, освен ако поканата ми не се е загубила по пощата.
Пит погледна предизвикателно Джордън в очите.
— Аз бях дотук.
След това той се обърна към Сандекър.
— Съжалявам, адмирале.
— Тръгваме ли? — каза Джордино.
— Да, хайде.
— Вие не можете да излезете — каза Кърн с непоклатима категоричност. — Вие сте обвързани с договор към правителството.
— Не съм сключвал договор да се правя на таен агент. — Гласът на Пит бе спокоен, без капчица вълнение. — И освен ако не е имало революция, след като се върнахме от дъното на океана, ние все още сме една свободна страна.
— Един момент, моля — каза Джордън, който мъдро прие гледната точка на Пит.
Джордън разполагаше с власт в невероятни граници и бе свикнал да държи камшика в ръка. Но той бе също така и много съобразителен и знаеше кога да се носи по течението, дори ако то бе в неблагоприятна посока. Той погледна Пит с любопитен интерес. В него той не видя нито омраза, нито арогантност, а само един изтощен мъж, който е бил подложен на твърде много изпитания. Той бе проучил досието на директора, завеждащ специалните проекти на НЮМА. Миналото на Пит бе като приключенски роман. Подвизите му бяха прочути и уважавани. Джордън бе достатъчно умен, за да не превърне в противник човека, когото бе успял с дяволски късмет да привлече в своя екип.