— Съвършен модел на кола бомба — каза Йегър. — Не много приятна мисъл.
— Отвратителна възможност, но човек трябва да я погледне право в очите, тъй като все повече държави от третия свят притежават ядрено оръжие. — Пърси направи жест към празния екран на монитора. — Какво ще използваме като модел за дисекция?
— Колата на семейството ми, „Форд Таурус“, модел осемдесет и девета — отвърна Йегър. — Като експеримент аз въведох в мозъка на компютъра целия наръчник с отделните части на колата. Мога да ви дам увеличени изображения на конкретни детайли или целия автомобил в естествен вид.
— Един „Таурус“ ще бъде подходящ обект за изследване — съгласи се Пит.
Пръстите на Йегър заиграха по клавиатурата в продължение на няколко секунди, след което той се облегна назад и скръсти ръце. На екрана се появи триизмерно изображение с ярки цветове. Още една команда от Йегър и един тъмночервен седан „Форд Таурус“ с четири врати започна да се върти под различни ъгли, сякаш бе поставен върху въртяща се грамофонна плоча.
— Можеш ли да ни вкараш вътре? — попита Пит.
— Влизаме — съобщи Йегър.
Едно натискане на клавиш и те „влязоха“ през плътния метал и се понесоха вътре из напречните разрези на шасито и купето. Подобно на призраци те преминаваха през стени и прегради като виждаха ясно всеки заваръчен шев, болт или гайка. Йегър ги вкара вътре в диференциала, после нагоре по водещия вал и през зъбните колела на предавката — в сърцето на двигателя.
— Изумително — промълви с възхищение Пърси. — Все едно че летиш през някаква електроцентрала. Ех, ако имахме това изобретение през четиридесет и втора. Щяхме да завършим и европейския, и тихоокеанския военен театър с две години по-рано.
— Германците извадиха късмет, че не успяхте да направите бомбата до хиляда деветстотин четиридесет и четвърта — опита се да го жегне Йегър.
Пърси му хвърли един строг поглед за момент, след което насочи вниманието си обратно към изображението на екрана.
— Виждаш ли нещо интересно? — попита го Пит.
Пърси подръпна брадата си.
— Предавателната кутия би могла да бъде добър контейнер.
— Не става. Не може да бъде в двигателя или предавателния механизъм. Колата трябва да може да се движи нормално.
— Това елиминира възможността за изтърбушен акумулатор или радиатор — каза Йегър. — Може би амортисьорите.
Пърси поклати леко глава.
— Да, ако бомбата е от пластичен експлозив и е скрита в тръбата, но диаметърът й е твърде малък за ядрено устройство.
Следващите няколко минути те мълчаливо разглеждаха отделните части на изображението, докато водени от вълшебните ръце на Йегър, които играеха по клавиатурата, обикаляха из всички скрити кътчета на автомобила. Това бе пътешествие, което малцина бяха правили. Лагери и оси, спирачна система, стартер, генератор, всичките бяха изследвани и отхвърлени.
— Остават ни допълнителните аксесоари — каза Йегър.
Пит се прозя и се протегна. Въпреки че следеше всичко внимателно, той с мъка държеше очите си отворени.
— Има ли възможност тя да бъде в отоплителната инсталация?
— Конфигурацията е различна — отвърна Пърси. — Ами бутилката за миене на предното стъкло?
Йегър поклати глава.
— Бие прекалено на очи.
Внезапно Пит се вкамени.
— Климатикът! — избухна той. — Компресорът на климатика.
Йегър бързо програмира компютъра, за да покаже вътрешен изглед.
— Колата може да се движи, освен това нито един митнически инспектор не би загубил два часа в разглобяване на компресора, за да види защо не подава студен въздух.
— Изваждаш вътрешностите и получаваш идеален контейнер за бомбата — каза Пит, като разглеждаше компютърното изображение. — Ти какво мислиш, Пърси?
— Змиевикът на кондензатора може да бъде променен, за да включи едно устройство, което да приеме сигнала и да зареди и взриви бомбата — потвърди Пърси. — Хитро, много хитро. Обемът е повече от достатъчен, за да побере устройство, което може да унищожи голям район. Добре си свършихме работата, господа. Мисля, че разрешихме загадката.
Пит отиде до едно свободно бюро и вдигна телефона. Той набра номера на засекретената телефонна линия, който му бе даден от Кърн по време на инструктажа на екипа МЕР. Когато от другия край се обади един глас, Пит каза: