В залата се разнесе шум на одобрение. Няколко ръце изръкопляскаха. Диас се усмихна и леко почука с чукчето си за тишина.
— Кой може да каже какво се крие в бъдещето — усмихна се покровителствено Цубой. — Ние нямаме тайни планове за сваляне на правителството ви. Вие сами загубихте икономическата битка.
— Ако сме загубили, то то е от грабителските действия на компании, поддържани от „Каноя Секюрити“ — рязко му отвърна Лорън.
— Вие, американците, трябва да се научите да приемате фактите. Ако ние купим Америка, то е защото вие я продавате.
Малцината зрители, допуснати на сесията, и многобройните помощници от Конгреса потрепериха от тази завоалирана заплаха и в очите им пламна неприязън. Цубой излъчваше странна смесица от арогантност и смиреност, учтивост и сила, която изпълни атмосферата в залата с тревога и безпокойство.
Диас се наведе над продълговата маса и впи суров поглед в Цубой.
— Все пак дори и при тази неблагоприятна ситуация съществуват два плюса за нашата страна.
За първи път лицето на Цубой придоби озадачено изражение.
— За какви плюсове говорите, сенаторе?
— Първо, една стъпка в повече и вашите инвестиции, които представляват главно думи върху хартия и компютърни монитори, ще бъдат изтрити. Второ, грозният американец вече го няма — каза Диас с глас, студен като арктически вятър. — Неговото място вече е заел грозният японец.
25
След като се раздели с Пит пред сградата на Главното федерално управление, Джордино взе такси до Министерството на търговията на Конститюшън авеню. Като прибягна до помощта на един приятел, който бе заместник-министър и отговаряше за вътрешния и международния бизнес, той получи една папка със списъка на внесените автомобили „Мурмото“. След това отиде с такси до Александрия, щата Вирджиния. Той спря за малко, за да провери един адрес в телефонния указател на една будка. Търсеше сградата, в която се помещаваше отдела на „Мурмото Мотор Корпорейшън“, който се занимаваше с пласмента на автомобилите в околните пет щата. Той набра номера и помоли телефонистката да го упъти.
Следобедът преваляше и вече се почувства хладният ветрец, предвестник на есента, който засвири между дърветата и разлюля листата им. Таксито спря до бордюра пред една модерна, облицована с червени тухли сграда, с големи прозорци с бронзови стъкла. В тревната площ пред нея, с медни букви бе изписано „Мурмото Мотор Дистрибюшън Корп“.
Джордино се разплати с шофьора и постоя за миг, докато разгледа паркинга. Той бе изпълнен изцяло с автомобили „Мурмото“. Не се виждаше нито една американска или европейска кола. Той влезе през двойната входна врата и спря пред една много хубава японка на рецепцията.
— Мога ли да ви помогна? — попита тя със сладко гласче.
— Албърт Джордино, Министерство на търговията — отвърна той. — Бих искал да говоря с някой относно новите пратки автомобили.
Тя се замисли за момент, след което провери списъка на личния състав.
— Това би трябвало да бъде мистър Денис Сухака, нашият директор по пласмента. Ще му съобщя, че желаете да го видите, мистър Джордъно.
— Джордино, Албърт Джордино.
— Извинете.
След по-малко от минута във фоайето влезе една висока привлекателна секретарка с азиатски черти, която обаче бе отстранила чрез хирургическа намеса гънките в ъгълчетата на очите си. Тя съпроводи Джордино до офиса на мистър Сухака. Докато вървеше по дългия, покрит с дебел килим коридор, Джордино се забавляваше с имената на длъжностите, изписани над вратите. Нямаше мениджъри, нито ръководители или вицепрезиденти, всеки бе директор на едно или друго нещо.
Сухака представляваше кръглолик веселяк. С широка, стигаща до ушите му усмивка, той излезе зад бюрото си и разтърси ръката на Джордино.
— Денис Сухака, мистър Джордино. Какво мога да направя за Министерството на търговията?
За голямо облекчение на Джордино Сухака не обърна внимание на небръснатия му вид, нито му поиска документите за самоличност.
— Работата е съвсем дребна. Типично бюрократично ровене из документите за статистически данни. Моят шеф ме помоли да се отбия при вас на път за вкъщи и да проверя броя на автомобилите, които са били внесени и изпратени на вашите търговци и да ги сравня с цифрите, дадени от вашето главно управление в Токио.
— За какъв период от време? Ние внасяме огромни количества автомобили.