Старецът, пълен реалист, се усмихна на Сума.
— Не „добре“, а остарял. Още няколко луни и аз ще заспя при моите почитаеми предци.
— Ти ще видиш още сто нови луни.
— Перспективата да се освободя от всички тези старчески болести и страдания превръща края ми в събитие, което чакам с нетърпение.
Тоши затвори вратата и излезе. Сума се поклони на Цубой.
— Приятно ми е да те видя, Ихиро. Добре дошъл у дома след пътуването си от Вашингтон. Казаха ми, че си докарал американските политици до втори Пърл Харбър.
— Не бе чак толкова драматично — каза Цубой. — Но съм напълно убеден, че накарах зданието на Капитолия да се пропука малко.
Само малцина избрани хора знаеха, че Цубой бе станал член на „Златните дракони“ още на четиринадесетгодишна възраст. Йошишу се заинтересува от младото момче и се погрижи за неговото издигане в тайното общество. Той го научи на изкуството да извършва финансови машинации в огромен мащаб. Сега като шеф на „Каноя Секюрити“, Цубой лично пазеше финансовите империи на Йошишу и Сума и ръководеше тайните им сделки.
— И двамата познавате моя верен приятел и съветник Моро Каматори.
— Който владее меча почти толкова добре, колкото аз на младини — каза Йошишу.
Каматори се поклони до кръста.
— Сигурен съм, че вашият катана е все още по-бърз от моя.
— Познавах баща ти, когато той бе треньор по фехтовка в университета — каза Цубой. — Аз бях най-лошият му ученик. Той ми предложи да си купя оръдие и да отида на лов за слонове.
Сума хвана Йошишу за ръката и го поведе към един стол. Мъжът, от когото в миналото се страхуваха всички японци, вървеше бавно и вдървено, но лицето му имаше твърда усмивка и очите му не пропускаха нищо.
Той се настани на един стол с права облегалка, след което погледна към Сума и отиде директно към целта на посещението си.
— Какво е състоянието на проекта „Кайтен“?
— Имаме осемнадесет коли с бомби в открито море. Те са последните. Четири от тях са предназначени за Съединените щати, пет за Съветския съюз, а останалите са разделени за Европа и държавите от Тихия океан.
— Времето до тяхното укриване на местата им до целите?
— Не по-късно от три седмици. Дотогава нашият команден център ще бъде въведен в действие със своите системи за отбрана и детонация.
Йошишу погледна изненадано Сума.
— Ненавременната експлозия на борда на „Дивайн стар“ не доведе ли до забавяне на проекта?
— За щастие, бях предвидил евентуална загуба на кораб поради буря, катастрофа или друго морско бедствие. Държах шест бойни глави в резерв. Подмених трите, които бяха изгубени при експлозията. След като ги монтирахме в колите, те бяха транспортирани до Веракруз, Мексико. Оттам ще влязат през тексаската граница в Съединените щати и ще бъдат закарани до определените им цели.
— Останалите се държат на сигурно място, надявам се.
— На един резервен танкер, закотвен на петдесет мили от едно пусто крайбрежие на Хокайдо.
— Знаем ли какво е причинило експлозията на борда на „Дивайн стар“?
— Не можем да си обясним преждевременната експлозия — отвърна Сума. — Бяхме взели всички възможни предпазни мерки. Една от колите трябва да се е блъснала в другите от силното вълнение, което е причинило повреда в контейнера на бойната глава. Получило се е изтичане на радиация, което е обхванало товарните палуби. Екипажът е изпаднал в паника и изоставил кораба. Един норвежки съд открил изоставения автотранспортьор и изпратил на него група моряци. Малко след това „Дивайн стар“ мистериозно експлодирал.
— А избягалият екипаж?
— Никакви следи. Изчезнали са по време на бурята.
— Какъв е общият брой на колите в системата? — попита Йошишу.
Сума отиде до бюрото си и натисна един бутон върху малка кутийка, която взе в ръка. По-далечната стена се вдигна към тавана и разкри един голям прозрачен екран. Сума въведе друга команда от кутийката и на екрана се появи холографно изображение на земното кълбо с пулсиращи неоново подобни цветове. След това той програмира точките на експлозиите, които избухнаха с малки златни светлинки на стратегически места в близо двадесет държави. Едва тогава Сума отговори на въпроса на Йошишу.
— Сто и тридесет в петнадесет страни.
Йошишу седеше мълчаливо и гледаше малките лъчи, които святкаха из стаята заедно с въртенето на земното кълбо подобно на стъклен отражателен глобус в дискотека.