Въпреки очукания си селски вид вътре в риокана бе чисто и приятно. Шоуолтър бе посрещнат на вратата от един от персонала, който се поклони и каза: „Добре дошли в Риц“.
— Мислех, че е туристическото ранчо Асакуса — отвърна Шоуолтър.
Без да продума повече, мускулестият пазач с ръце и крака като железопътни траверси го поведе навътре през прага от гладки и плоски речни камъчета. Те стъпиха на излъскания дъбов под на приемната, където Шоуолтър бе учтиво помолен да си свали обувките и да обуе чифт пластмасови чехли.
За разлика от повечето чехли, които са твърде малки за англосаксонските крака, тези на Шоуолтър му паснаха идеално, сякаш бяха направени по поръчка. Това наистина бе така, защото риоканът бе тайно притежаван и използван от една американска разузнавателна агенция, която бе специализирана в осигуряване на тайни и безопасни убежища.
Стаята на Шоуолтър имаше плъзгаща се хартиена врата шоджи, водеща към малка веранда, която гледаше към една строго симетрична градинка. От няколко бамбукови тръбички течаха малки струйки вода, които тихо ромоляха надолу по каменното си корито. Подът бе покрит с традиционната сламена рогозка татами. Той трябваше да си свали чехлите и да върви по чорапи по меката й повърхност.
В стаята нямаше нито столове, нито мебели, а само възглавници по пода и едно легло, направено от малки и големи възглавници, които японците наричат „футони“. В средата на гостната имаше малко огнище, в което светеха горещи въглени.
Шоуолтър се съблече и надяна една лека памучна юката, къса роба. Една прислужница в кимоно го поведе в общите къпални на хана. Той остави юката и ръчния си часовник в една плетена кошница и като се прикриваше само с една хавлиена кърпа, влезе в изпълненото с пара помещение за къпане. Той заобиколи ниските табуретки и дървените кофи и застана под един обикновен кран. Насапуниса се и се изми. Едва сега бе готов да се потопи бавно в горещата вода на една огромна дървена вана с формата на басейн.
Във ваната вече седеше един човек, потопил се до гърдите във водата. Лицето му бе скрито зад облаците пара. Шоуолтър го поздрави.
— Група „Хонда“, предполагам.
— Само половината — отвърна Рой Орита. — Джим Ханамура трябва да бъде тук всеки момент. Искаш ли саке?
— Забранено е да пием по време на операция — каза Шоуолтър, като се отпускаше в горещата вода. — Но какво толкоз, по дяволите. Измръзнал съм като куче. Налей ми една двойна.
Орита напълни една малка керамична чашка от една бутилка, която стоеше на ръба на басейна.
— Как е животът в посолството?
— Обичайните глупости, които човек може да очаква от Държавния департамент. — Шоуолтър удари една голяма глътка от сакето и го остави да се уталожи в стомаха му. — Как върви разследването? Някаква информация относно разкритията, които получихме от група „Линкълн“?
— Проверих администрацията на компанията „Мурмото“. Не мога да открия пряка връзка между ръководителите на фирмата и бойните глави. Мнението ми е, че те са чисти. Те нямат и най-малка представа какво става под носа им.
— Някои от тях трябва да знаят.
Орита се ухили.
— Достатъчно е само двама работника от поточната линия да са вътре в играта.
— Защо само двама?
— Защото само толкова са необходими. Работникът от поточната линия, който контролира монтирането на климатиците. Той е в състояние да избере конкретни коли, които да получат бойните глави. И инспекторът, който проверява устройствата, за да се увери, че те работят, преди колите да бъдат експедирани към търговците. Той трябва да приеме за годни фалшивите климатици, които не работят.
— Трябва да има и трети — възрази Шоуолтър. — Един агент в компютризирания експедиторски отдел на фабриката, който да изтрива всички следи на колите бомби, с изключение на товарителницата, която е необходима заради изискванията на чуждестранните митнически власти.
— Проследи ли нишката завод — доставчик на климатици — ядрена инсталация?
— До доставчика, да. След това следата изчезва. Надявам се да успея да намеря някаква диря и да я проследя до източника през следващите няколко дена.
Орита внезапно млъкна, тъй като от съблекалнята излезе един мъж и тръгна към горещия басейн. Той бе нисък, с прошарена коса и мустаци, и прикриваше слабините си с една малка хавлиена кърпа.
— Кой, по дяволите, сте вие? — поиска да узнае Шоуолтър, разтревожен от това, че един непознат е успял да премине през системите за сигурност на риокана.