Шоуолтър кимна.
— Самото съвършенство.
— Дори японските ни събратя са изостанали в сравнение с нашата американска технология за подслушване — усмихна се широко Ханамура. — Радиорелейният предавател, който е с размер приблизително на топка за голф, препраща всичките разговори, включително тези по телефона и вътрешната съобщителна уредба, които получава от подслушвателните устройства в офиса и ги предава на един от нашите спътници, който от своя страна праща сигнала долу на Мел Пенър и неговата група „Крайслер“ в Палау.
Орита се загледа във водата.
— Знаем ли със сигурност дали те приемат разговорите на Сума?
— Системата е напълно функционална — увери го Шоуолтър. — Аз се свързах с Пенър, преди да тръгна за нашата среща. Сигналът, който той получава, е чист и ясен. Същото е и при нас. Един член от моя екип в посолството е настроил честотата на приемника си на тази на подслушвателните устройства на Джим.
— Ти ще ни известиш, надявам се, ако хванете някаква информация, която може да използваме в разследването.
— Разбира се. — Шоуолтър си наля втора чашка саке. — И в тази връзка мога да ви кажа, че се водеше един много заинтригуващ разговор между Сума и Корори Йошишу, когато напуснах посолството. За голямо нещастие, успях да хвана само първите няколко минути от него.
— Йошишу — промърмори Ханамура. — Боже господи, още ли е жив този мошеник?
— На деветдесет и една е и е по-отвратителен от всякога.
Ханамура поклати глава.
— Най-големият престъпник на века, лично отговорен за повече от един милион човешки жертви. Щом Йошишу стои зад Сума и зад една организация, скрила ядрени бойни глави из целия свят, всички ние сме в голяма, извънредно голяма опасност.
Час преди изгрев-слънце една лимузина „Мурмото“ намали ход и спря. Една фигура изскочи от сенките и бързо се шмугна през отворената врата. След това колата бавно запълзя през тесните задни улички на Асакуса.
— В офиса на мистър Сума има поставени подслушвателни устройства — каза Орита. — Един от нашите агенти, който се е представил за търговец на предмети на изкуството, е скрил супермодерни подслушватели в рамката на една картина, в триножника и в ръчката за дърпане на щорите на прозореца.
— Сигурен ли си? — попита Каматори, смаян. — Търговецът донесе един оригинален Шимцу.
— Фалшификат, нарисуван от спътникова снимка.
Каматори изсъска.
— Трябваше по-рано да ме информираш.
— Аз самият научих за това едва преди няколко часа.
Каматори не каза нищо, а само се взря в лицето на Орита в полумрака на лимузината, сякаш искаше да подсили увереността си.
Подобно на Джордж Фурукава Рой Орита бе дълбоко законспириран агент от разузнаването, роден в САЩ от японски родители и подготвен за служба в ЦРУ.
Накрая Каматори каза:
— Този следобед бяха казани много неща, които могат да навредят на мистър Сума. Възможно ли е да има някаква грешка?
— Ашикага Еншу ли бе името на търговеца?
Каматори изпита шок, примесен със срам. Работата му бе да охранява организацията на Сума от проникването на външни лица. Той се бе провалил безславно и бе загубил много от престижа си.
— Да, Еншу.
— Истинското му име е Джеймс Ханамура. Втората половина от моята група, чиято задача е да открие източника, откъдето идват колите с атомните бомби.
— Кой разкри връзката между колите и бойните глави?
— Един аматьор на име Дърк Пит. Той бе нает от Националната агенция за подводни и морски изследвания.
— Опасен ли е за нас?
— Би могъл да причини неприятности. Не мога да кажа със сигурност. Той не е включен в операциите по разследването. Но се ползва с огромна репутация от успешното изпълнение на няколко почти невъзможни проекта.
Каматори се облегна назад и се загледа лениво през прозореца към тъмните сгради. Накрая той се обърна към Орита.
— Можеш ли да ми дадеш имената на агентите, с които работиш и да ми докладваш редовно за тяхната работа?
Орита кимна.
— Списъкът с имената, да. За работата им обаче не мога. Всички ние работим отделно. Подобно на фокуснически номер едната ръка не знае какво прави другата.
— Дръж ме в течение, доколкото можеш.
— Какво смяташ да правиш с Пит?
Каматори погледна Орита със студена злоба в очите.