Той заповяда на тримата да се върнат в дългата лимузина, която бе паркирана край пистата, докато той остана да наблюдава Лорън. Той повървя малко след Пит, Джордино и Манкузо, като огледа внимателно дрехите им за някоя издайническа издутина от пистолет. Не видя нищо подозрително и реши, че и тримата бяха невъоръжени.
След това започна да обикаля търпеливо, знаейки, че в края на краищата изгодният момент ще дойде.
Един от членовете на съдийския състав информира Пит, че той трябва да застане със „Статс“ на стартовата линия. С приятелите си, които идваха да видят състезанието, той подкара колата по затревения път между колоните от коли и като мина през една порта, излезе на асфалтовата овална писта с дължина една миля.
Джордино вдигна капака и извърши последна проверка на двигателя, докато Манкузо наблюдаваше показанията на таблото. Лорън даде на Пит една дълга целувка за късмет и след това затича бавно към ръба на пистата, където седна на една ниска стена.
Когато „Хиспано-Суиза“ спря до „Статс“-а, Пит отиде и се представи на шофьора, който слизаше от колата, за да провери повторно закопчалките на предния капак.
— Ще се състезаваме един срещу друг, предполагам. Казвам се Дърк Пит.
Шофьорът на „Хиспано“, едър мъж с посивяваща коса, бяла брада и синьо-зелени очи, протегна ръка.
— Клайв Къслър.
Пит го изгледа странно.
— Познаваме ли се?
— Възможно е — отвърна Къслър, като се усмихваше. — Името ви ми е познато, но не мога да си спомня къде съм ви виждал.
— Може би сме се срещнали на някое парти или на сбирка на автомобилния клуб.
— Може би.
— Късмет — пожела му изискано Пит.
Къслър му отвърна с лъчезарна усмивка:
— Също и на вас.
Когато се настани зад големия волан, Пит обходи с очи приборите по таблото, след което заби поглед в съдията, който бавно развиваше зеления флаг. Той пропусна да забележи как една дълга бяла лимузина „Линкълн“ спря в зоната за техническо обслужване на състезателните коли край бетонната предпазна стена, точно пред мястото, на което седеше Лорън, нито видя как един мъж излезе от колата, отиде при нея и каза няколко думи.
Вниманието на Джордино бе фокусирано в „Статс“-а. Само Манкузо, който стоеше на няколко фута встрани, видя как тя кимна на мъжа, японец, и го последва до колата.
Джордино спусна капака на двигателя и извика през предното стъкло:
— Няма утечки на масло или вода. Не давай твърде много газ. Може и да сме възстановили двигателя, но колата е на над шестдесет години. Освен това от Пеп Бойз не можеш да купиш резервни части за „Статс“.
— Ще държа оборотите под червената линия — обеща му Пит. Едва сега той почувства липсата на Лорън и се озърна наоколо. — Какво се е случило с Лорън?
Манкузо се облегна на вратата и посочи към белия дълъг „Линкълн“.
— Някакъв японски бизнесмен в лимузината искаше да говори с нея. Вероятно някой лобист.
— Не е обичайно за нея да пропусне състезанието.
— Ще я държа под око — каза Манкузо.
Джордино се пресегна вътре и сграбчи рамото на Пит.
— Внимавай с превключването на скоростите.
След това той и Манкузо отстъпиха назад и отидоха зад ръба на пистата, докато в същото време съдията застана между двете коли и вдигна зеления флаг над главата си.
Пит натисна педала за газта, докато тахометърът не показа 1000 оборота в минута. Той бе разчел времето си с точност, граничеща със съвършенство. Успя да разгадае мислите на съдията и отпусна съединителя в същия момент, в който флагът започна да пада. Тюркоазеният „Статс“ изскочи напред и успя да поведе с една дължина пред червения „Хиспано-Суиза“.
Осемцилиндровият двигател на „Статс“ бе с двоен горен разпределителен вал и с четири клапана на цилиндър. Въпреки че конските сили бяха сравними, работният обем на шестте цилиндъра на „Хиспано“ беше осем литра срещу пет на „Статс“-а. По тегло на шаси и корпус голямата тюркоазна кола даваше предимство от двеста килограма на кабриолета.
И двамата шофьори бяха свалили вентила за отпадните газове, което позволяваше на последните да байпасират заглушителите и с гръм да излизат от ауспуха. Полученият в резултат на това рев, който старите двигатели издадоха, когато колите започнаха да набират скорост от стартовата линия, възбуди тълпите по трибуните. Те нададоха викове на одобрение и аплодираха състезателите, подтиквайки красивите, но чудовищни шедьоври на механическото изкуство към по-високи скорости.