— Пак твоите номера! — изръмжа рицарят и се обърна по-лузадавен от гняв.
— Райстлин, шегата ти не беше никак удачна — укори го Танис.
— Шега ли? — прошепна магьосникът. Златистите му очи проследиха рицаря, който влезе обратно в пещерата. — Мислех, че ме познаваш добре, приятелю.
Магьосникът се разсмя със странният си смях, който Танис беше чувал само веднъж, след което се поклони иронично и последва рицаря в сенките.
КНИГА 1
1.
Корабите с бели платна.
Надежда отвъд.
Прашните равнини.
Танис седеше и слушаше намръщен събранието на Съвета на Висшите Търсачи. Въпреки че лъжовната им религия официално вече беше мъртва, групата политически водачи на оцелелите от Пакс Таркас все още се наричаше така.
— Не че не оценяваме жестът на джуджетата, които ни позволиха да живеем тук — извика Хедерик и размаха покритата си с белези ръка. — Убеден съм, че всички сме им благодарни. Така както сме благодарни на онези, чийто героизъм при откриването на Чука на Карас направи възможно идването ни тук. — Хедерик се поклони на Танис, който му отвърна с кимване. — Но ние не сме джуджета и не можем да живеем под земята! Емоционалното му изявление предизвика одобрение и симпатия от страна на аудиторията.
— Ние сме земеделци и не можем да отглеждаме храната си в планината. Настояваме онези, които ни прогониха от земите ни, да ни осигурят нови!
— Господарите на драконите ли има предвид? — прошепна саркастично Стърм на Танис. — Убеден съм, че с радост ще се подчинят.
— Тези глупаци трябва да са благодарни, че изобщо са живи! — измърмори Танис. — Погледни ги как се обръщат към Елистан — сякаш той го е направил!
Посветеният на Паладин и водач на бежанците стана и плътният му глас отекна в пещерата.
— Предложението ми да изпратим делегация на юг, във Великолепния Тарсис, е продиктувано единствено от нуждата ни от нови домове.
Танис, който вече беше чувал плана му, се върна мислено в деня, когато той и приятелите му се завърнаха от гробницата на Деркин със свещения Чук.
Тановете, които понастоящем се бяха обединили около Хорнфел, се подготвяха за битка със злото, което идваше от север. Джуджетата не се страхуваха много от него, защото смятаха планинското си кралство за непревземаемо. А и бяха спазили обещанието, дадено на Танис — в замяна на Чука бежанците от Пакс Таркас да се настанят в Саутгейт, най-южната част на царство Торбардин.
Елистан доведе бежанците в Торбардин и те се опитаха да изградят живота си наново, но не всичко вървеше както трябва. Вярно, намираха се в пълна безопасност, но повечето бяха земеделци, които се чувстваха нещастни в пещерите на джуджетата. През пролетта можеха да засадят нещо по склоновете на планината, но каменистата почва нямаше да даде почти никаква реколта. Хората искаха да живеят на слънце и чист въздух и не желаеха да зависят от джуджетата.
Самият Елистан припомни легендите за Великолепния Тарсис и неговите белокрили кораби. Но те бяха само легенди и Танис му го каза. Никой в тази част на Ансалон през последните триста години, или от времето на Катаклизма насам, не беше чувал нищо за този град. По онова време джуджетата бяха затворили за външни хора кралство Торбардин и тъй като единственият път през планината Каролис минаваше оттам, всякаква връзка между севера и юга бе прекратена.
Танис мрачно изслуша единодушното решение на Съвета, с което одобряваха предложението на Елистан. Група от няколко човека трябваше да провери какви кораби пристигат в пристанището на Тарсис, накъде плават, колко струва пътуването, а и самият кораб.
— И кой ще е водачът? — запита тихо Танис, въпреки че знаеше отговора.
Всички погледи се насочиха към него и преди да успее да каже нещо, Райстлин, който беше изслушал мълчаливо всички дебати, пристъпи и застана пред съвета, а златистите му очи проблясваха.
— Вие сте глупаци! — прошепна. Тихият му глас преливаше от презрение. — И живеете в глупавите си сънища. Колко пъти трябва да ви припомням знамението на звездите? Какво си казвате, когато погледнете нощем към небето и видите дупките, където бяха съзвездията?
Членовете на Съвета се размърдаха нервно на столовете си и някои се спогледаха с неприкрита досада. Райстлин забеляза тези погледи и продължи с още по-презрителен глас:
— Да, чух някои от вас да споменават, че това било някакво естествено явление — нещо като листопада наесен, например. Някои от присъстващите си казаха нещо и кимнаха. Райстлин ги огледа подигравателно и продължи: