Маргарет Вайс, Трейси Хикман
Драконите на изгубената звезда
(книга 2 от "Войната на душите")
На Лора Хикман
Задето ни помагаше, окуражаваше и подкрепяше през годините. Посвещаваме й тази книга с цялата си любов.
— Ей, че хубаво — извика Тас. — Ще полетя точно както драконидите!
Палин изкрещя ужасено. Той се хвърли напред, опита да улови кендера за края на ризата и пропусна.
Тасълхоф извика радостно и скочи от последното стъпало с разперени ръце. Полетя като птица и изчезна надолу в дима.
1
Счетоводен кошмар
Морам Таргон имаше лош ден. Сметката в баланса не излизаше. Разликата беше малка, наистина — въпрос на няколко стоманени монети, и лесно щеше да я допълни дори от собствения си джоб. Ала Таргон обичаше нещата да бъдат стегнати и подредени. Колоните с цифри трябваше да излизат. Не биваше да има несъответствие, и въпреки всичко бе изправен именно пред такова. Току-що беше сравнил общата сума от приходите на Ордена с общата сума от разходите. И се бе натъкнал на разлика от двайсет и седем стоманени, четиринайсет сребърни и пет медни монети. Не беше кой знае колко, иначе би заподозрял злоупотреба. В този случай обаче, с голяма доза сигурност можеше да се предположи, че някой от служителите му е допуснал грешка в изчисленията. Налагаше се Таргон да провери всичко наново, да преизчисли сметките и да открие тази грешка.
Незапознатият страничен наблюдател, стига да получеше възможността да хвърли един поглед на Морам Таргон в този момент и да забележи сведената глава и почернелите му от мастилото пръсти, съвсем логично би предположил, че вижда пред себе си лоялен и отдаден на своята работа чиновник. Но незапознатият страничен наблюдател щеше да сгреши. Морам Таргон бе водачът на Мрачните рицари на Нерака, което значеше — доколкото Мрачните рицари контролираха териториите на няколко от най-големите нации по лицето на Ансалон, — че същият този Морам Таргон на практика се разпореждаше с живота и смъртта на милиони хора. И все пак, ето че работеше до късно и с усърдието на типичен скучноват счетоводител се опитваше да проследи липсата на двайсет и седем стоманени, четиринайсет сребърни и пет медни монети.
Ала, макар да се вдълбочаваше в работата си дотам, че дори бе пропуснал времето за вечеря, лордът не изоставяше напълно и останалите си задължения. Таргон притежаваше умението да отделя на своите текущи занимания част от себе си и едновременно с това да остава нащрек за всичко, което се случва около него. Съзнанието му приличаше на работно писалище с неизброими чекмеджета и отделения, в които цареше железен ред и където всяко, даже най-незначителното събитие се класифицираше и отчиташе за бъдеща употреба.
Например лордът много добре знаеше кога ординарецът му излиза за вечеря, колко точно отсъства от бюрото си и кога се връща. След като всичко това му бе известно, Таргон с доста голяма доза увереност можеше да предположи, че ординарецът му не се е помайвал над чашата си с тарбиански чай, а е започнал работа навреме и с ентусиазъм. Фактът щеше да заеме мястото си сред останалите положителни и отрицателни характеристики на ординареца, а щом денят настъпеше, щеше да натежи в съответната посока и да определи отношението на лорда към него.
Тази вечер помощникът му бе останал да работи до късно. И щеше да стои, поне докато Таргон не откриеше липсващите двайсет и седем стоманени, четиринайсет сребърни и пет медни монети, дори това да значеше, че двамата с неговия работодател трябва да останат, докато утринните лъчи на слънцето не пропълзят през добре измитите прозорци в кабинета на Таргон. Ординарецът така или иначе имаше и други задължения — водачът на Мрачните рицари се бе погрижил за това. Ако имаше нещо, което наистина да мрази, то беше някой край него да стои бездейно.
Така че двамата продължаваха работа. Помощникът седеше в приемната, взираше се уморено през светлината от лампата и се опитваше да потисне прозевките си, а Таргон не помръдваше от пестеливо обзаведения си кабинет и със сведена над книгите глава мърмореше шепнешком цифрите, излизащи изпод перото му — навик, за който ни най-малко не подозираше.
Ординарецът вече бе на път да се плъзне в дълбините на леката дрямка, когато за негово щастие суматохата в предния двор на крепостта изведнъж го изтръгна от алчните лапи на съня и го накара да се изправи стреснато.