Кони се дръпна рязко и сви юмрук.
— Не! — извика Хари.
Тя с мъка се овладя миг преди да нанесе удара.
От устата на Сами хвърчаха слюнки, докато бъбреше неспирно:
— … даде ми трийсет и шест часа да живея, човекът с плъховете, но сега остават двайсет и четири, ако не и по-малко…
Хари се помъчи да задържи Кони с една ръка, защото тя пак посегна да удари Сами, а с другата отстрани скитника. Тогава кучето се хвърли върху него. То се умилкваше задъхано и въртеше опашка. Хари се отдръпна, отърси се и кучето падна пак на тротоара на четири крака.
Сами дърдореше трескаво, вкопчен с две ръце в ръкава на Хари. Молеше се да привлече вниманието му, сякаш не забелязваше, че Хари вече се е заслушал.
— … очите му са като на змия, зелени и ужасни, ужасни. Казва, че ми остава да живея още трийсет и шест часа, тик-так, тик-так…
Хари потръпна от ужас и изненада при последните думи. Изведнъж му се стори, че океанският бриз застудя.
Сепната, Кони се отказа от намерението си да удари Сами.
— Чакай, чакай, какво каза?
— Извънземни! Извънземни! — разкрещя се Сами ядосано. — Хич не ме слушаш, дяволите да те вземат.
— Това за извънземните наистина не го слушам — заяви Кони. Кучето скочи върху нея.
Тя го потупа по главата и го отдалечи.
— Хари, тоя каза ли онова, което мисля, че чух?
— Аз също съм гражданин на тази държава — изпищя Сами. Потребността да даде показания беше достигнала до отчаяна решителност. — И аз имам право да ме изслушат.
— Тик-так — повтори Хари.
— Точно така — потвърди Сами. Дърпаше ръкава на Хари толкова силно, сякаш искаше да го откъсне. — „Тик-так, тик-так, времето тече, утре на зазоряване ще си мъртъв, Сами.“ А после направо пред очите ти се разпада на купчина плъхове.
„Или на боклуци, понесен от вихъра или огнен стълб“ — помисли Хари.
— Добре, чакай, нека поговорим — обади се Кони. — Успокой се, Сами, хайде да поприказваме. Извинявай за това, което ти казах, наистина. Само се успокой!
Сами сигурно бе решил, че тя се преструва и се мъчи да му отвлече вниманието, защото не отговори на неочакваната проява на интерес и загриженост от нейна страна. Той запристъпва смутено. Дрехите му се ветрееха на мършавото тяло. Приличаше на плашило, блъскано от вятъра на празника Вси светии.
— Извънземни, глупачко, извънземни, извънземни, извънземни!
Хари хвърли поглед към „Грийн Хаус“ и видя пет-шест души, които зяпаха през прозорците към тях.
Представи си каква гледка представляват тримата — раздърпани, разгорещени, разкрещели се за извънземни. Изживяваше може би последните си часове, преследваше го нещо паранормално и невероятно зло, но поне за миг отчаяната му борба да оцелее се превърна в уличен фарс.
Добре дошли в деветдесетте години. Америка в края на хилядолетието. Господи!
До тях долиташе музика. Квартетът изпълняваше суинг, като че „Канзас Сити“, но в някакъв странен аранжимент.
Сред застаналите до прозореца беше и управителят в костюма марка „Армани“. Вероятно в момента се проклинаше, че е повярвал на фалшиви карти и всеки момент щеше да повика истинската според него полиция.
Една преминаваща кола намали ход, шофьорът и пътникът до него зяпнаха.
— Тъпачка, тъпачка, тъпачка! — крещеше Сами към Кони.
Кучето захапа десния крачол на Хари и едва не го събори на земята. Той се олюля, но запази равновесие и успя да се изтръгне поне от Сами. Кучето го задърпа с всички сили. Хари се дръпна и по чудо не падна, когато кучето рязко го пусна.
Кони все още се мъчеше да успокоява Сами, а той непрекъснато повтаряше, че тя е тъпачка, но поне нямаше изгледи да се сбият.
Кучето затича в южна посока, спря на няколко крачки под една улична лампа, погледна назад и излая. Вятърът разроши козината и опашката му. То се премести малко по-нататък, този път спря в сянката и пак излая.
Сами забеляза, че кучето отвлича вниманието на Хари и гласът му стана подигравателен, саркастичен:
— О, разбира се, така е, обръщаш по-голямо внимание на проклетото куче, отколкото на мене! Кой съм аз в края на краищата, уличен боклук, едно куче е по-важно от мене, защо да слушаш измет като мене. Хайде, Тими, хайде, виж какво иска Ласи, може би татко е затиснат от преобърнат трактор на проклетото шосе! — Сами почна да имитира репликите от известния филм.
Хари не можа да сдържи смеха си. Никога не би очаквал подобни думи от човек като Сами. Чудеше се какво ли е правил, преди да стигне до улицата.
Кучето изквича умолително и смехът на Хари секна. Подви рунтавата си опашка, наостри уши, вдигна въпросително глава и я завъртя. Почна да души нощния въздух.
— Става нещо — каза Кони и тревожно се огледа по улицата.