— Четирийсет и девет… петдесет!
За известно време щеше да спазва обещанието да ги търси само с обикновените човешки сетива. Щеше да е забавно предизвикателство. Освен това нямаше да е лошо да изпита лично страшните ограничения на тяхното битие — не за да им съчувства, защото те не заслужаваха съчувствие, а при сравнението да се порадва още повече на необикновените си способности.
В тялото на огромния скитник Брайън тръгна по улицата в грамадния увеселителен парк, в какъвто се бе превърнал онемелият, замрял свят.
— Идвам — подвикна той, — все ми е едно дали сте готови.
2
Паузата бе спряла една борова шишарка в мига на падането и сега тя висеше като коледно украшение на конец. Котка в оранжево и бяло бе застинала във въздуха по средата на скок от един клон на съседната стена. Предните лапи стояха разперени, задните бяха разтворени назад. От съседен комин се извиваше неподвижна струйка дим.
Двамата бягаха с всички сили. Сърцето на парализирания град бе спряло да бие. Кони тичаше, но не вярваше, че ще се спасят. Въпреки всичко трескаво обмисляше и отхвърляше един след друг планове да се изплъзнат от Тик-так за един час. Под твърдата обвивка на цинизма, който бе развивала толкова дълго, както всеки нещастен глупак на този свят, тя очевидно бе запазила съкровената надежда, че е различна от останалите и ще живее вечно.
Сигурно трябваше да се ядоса на себе си при мисълта, че може да е запазила такава глупава, животинска вяра в собственото безсмъртие. Но Кони я прие. Надеждата може би беше измамна увереност, но нямаше изгледи ужасното им положение да се усложни още повече от малко положителни мисли.
Само за една вечер бе научила много неща за себе си. Би било жалко да не поживее по-дълго, за да подобри живота си с новите открития.
Колкото и трескаво да мислеше, сещаше се само за жалки планове. Без да забавя крачка, между все по-накъсаното неравномерно дишане, Кони предложи да сменят непрекъснато улиците, да завиват в разни посоки с бледата надежда, че е по-трудно да се намери виеща се следа. Тя поведе надолу по склона, защото така щяха да се отдалечат повече, отколкото ако се изкачваха.
Неподвижните жители на Лагуна Бийч изобщо не забелязваха, че двамата тичат, за да спасят живота си. Омагьосаните хора нямаше да се събудят от никакви писъци или да им помогнат, ако скитникът ги намереше.
Сега разбра защо съседите на Рики Естефан не са чули гръмотевичната поява на „голема“ през пода на антрето и последвалия побой. Тик-так бе спрял времето навсякъде, с изключение на къщата на Рики. Мъченията и убийството са били извършени със садистично спокойствие, докато за всички останали времето е било спряло. По същия начин, когато Тик-так ги изненада в къщата на Ордегард и хвърли Кони през стъклената врата към балкона на спалнята, съседите не реагираха на трясъка и изстрелите, защото целият сблъсък бе протекъл в навремето, в странично измерение.
Кони тичаше колкото сили имаше, броеше наум и се мъчеше да поддържа бавния ритъм, с който поде Тик-так. Стигна до петдесет прекалено бързо и се усъмни, че са успели да се отдалечат и на половината от необходимото безопасно разстояние.
Ако бе продължила да брои, щеше да е стигнала до сто, когато се наложи да спрат. Облегнаха се на тухлен зид, за да поемат дъх.
Боляха я гърдите, сърцето й сякаш щеше да се пръсне. Дъхът й беше горещ, като че беше гълтач на огън в цирка и издишаше подпалени бензинови пари. Гърлото я дращеше. Прасците и стегнатите мускули я боляха, а засиленото кръвообращение запулсира болезнено във всички цицини и синини, получени преди.
Хари изглеждаше още по-зле. Разбира се, нараняванията му бяха повече заради това, че бе срещал Тик-так повече от нея и бягаше от него по-отдавна.
Кони най-накрая успя да проговори:
— И сега какво?
Отначало Хари заговори на пресекулки:
— Какво… ще… кажеш… да… използваме… гранати?
— Гранати?
— Както Ордегард.
— Да, да, помня.
— Куршумите не помагат срещу „голема“…
— Забелязах — отсече Кони.
— … но ако успеем да го пръснем на парчета…
— Откъде ще намерим гранати? А? Да знаеш някой квартален магазин за взривни вещества?
— Може би от арсенала на Националната гвардия или нещо подобно.
— Бъди реалист, Хари.
— Защо? Да не би светът да е реален?