Чуваше как Хари проклина студа и неподатливия въздух.
Приятният сън, че лети, се бе превърнал в класически кошмар — сънуващият бяга като в забавен кадър, а чудовището го преследва с ужасяваща скорост и пъргавина.
Кони се съсредоточи в пода, който вече беше само на два метра, и все пак в крайчеца на лявото око мярна някакво движение и чу вика на Хари. „Големът“ го бе сграбчил.
Черна сянка легна върху и без това сенчестия под точно под нея. Тя неохотно извърна глава надясно.
Увиснала във въздуха с краката нагоре, като ангел в битка с демон, Кони се озова лице в лице с другия „голем“. Жалко, че за разлика от ангелите, не беше въоръжена с огнен меч, светкавица или благословен от Бога амулет, за да отблъсне демоните обратно в огъня и врящия катран на ада.
Тик-так се ухили и я сграбчи за гърлото. Ръката на „голема“ бе толкова огромна, че дебелите пръсти и тлъстият палец се сключваха отзад на шията й в пълен кръг. Но той не прекърши гръкляна, не я удуши веднага.
Кони си спомни обърнатата глава на Рики Естефан и откъснатата без никакво усилие ръка на танцуващото момиче.
Прилив на гняв задуши ужаса й. Кони се изплю в огромното, отвратително лице.
— Пусни ме, изрод!
Блъсна я гнусен дъх, от който тя изкриви лице. Обезобразеният от белези „голем“-скитник проговори:
— Поздравявам те, мръснице. Времето изтече.
Огненосините очи за миг блеснаха по-ярко, после угаснаха.
На Кони й се стори, че вижда безкрайността в празните очни кухини. Гадното лице на скитника, огромно както целия „голем“, изведнъж изгуби формата на плътта и косата и се превърна в едноцветна кафеникава маса, сякаш бе направено от глина или пръст. Сложна мрежа от фини пукнатини покри носа, бързо се разпространи по цялото лице и за миг чертите му изчезнаха.
Цялото тяло на огромния скитник се изпари. Гръмна оглушителната музика, светът се раздвижи отново. Кони вече не висеше във въздуха. Тя падна на пода от двата метра, докъдето бе стигнала, и заби лице във влажната купчинка пръст, пясък, трева, гниещи листа и бръмбари, които преди бяха тялото на „голема“. Вече безжизнената маса я спаси от нараняване, но тя започна да кашля и плюе от отвращение.
Въпреки силната музика около нея се разнесоха викове на уплаха, ужас й болка.
5
— Играта свърши… засега — каза „големът“-скитник и тутакси се изпари. Хари падна. Просна се по корем в остатъците от тялото, които миришеха силно само на влажна, плодородна пръст.
Пред очите му се мярна направена от пръст ръка — същата като в къщата на Рики, само че по-едра. Два пръста още трепкаха с остатъци от свръхестествена енергия и сякаш посягаха към носа му. Хари блъсна с юмрук обезформеното чудовище и го разби.
Върху ръцете и краката му с писъци изпопадаха танцуващите. Едва успя да се измъкне изпод тях и да се изправи на крака.
Разгневено момче с тениска с надпис „Батман“ се залетя към него и замахна да го удари. Хари се сниши, нанесе удар с дясната ръка в стомаха му и с лявата под брадичката, прескочи падащото тяло и се огледа за Кони.
Тя стоеше наблизо. Тъкмо в този момент повали с каратистки ритник яко на вид момиче и едновременно се завъртя на пета, за да удари с лакът в слънчевия сплит мускулест младеж, който направи учудена физиономия при падането. Очевидно бе сметнал, че ще се справи с нея за секунди и ще я захвърли настрани.
Хари помисли, че ако се чувстваше толкова отвратително, колкото той самият, Кони сигурно вече не се владееше. Ставите още го боляха от нетърпимия студ по време на Паузата. Освен това се чувстваше изморен, сякаш бе мъкнал камъни на километри разстояние.
Той се присъедини към Кони и изкрещя, за да надвика музиката и другите шумове:
— Много сме дърти за тоя боклук! Най-добре да се махаме оттук!
Почти навсякъде танците бяха отстъпили на сбивания или поне на енергични подбутвания заради номерата на Тик-так, когато си пробиваше път през замрялата тълпа. Не всички купонджии обаче съзнаваха, че веселбата се изражда в опасна кавга, защото някои от тези, които се блъскаха, все още се смееха, сякаш се въртяха в жизнерадостен, сравнително безобиден танц.
Хари и Кони се намираха прекалено далече от предната част на сградата, за да успеят да се измъкнат, преди тълпата да схване истинското положение. Нямаше непосредствена опасност като пожар например, но изпадналата в паника тълпа можеше да реагира на насилието също както на пламъци. Някои дори щяха да повярват, че са видели пожар.
Хари сграбчи Кони за ръката, да не би да се изгубят в безпорядъка и я поведе към по-близката задна стена, където не можеше да няма друг изход.