В създалия се хаос не беше трудно да се разбере защо участниците в купона не можеха да разграничат истинското насилие от шегите, дори да не бяха упоени от наркотици. Прожекторите се въртяха под металния таван, ярки лазерни лъчи рисуваха сложни шарки из помещението, проблясваха фенерчета, фантастични сенки подскачаха по наелектризираната тълпа, младежките лица изглеждаха странни и загадъчни зад променливите карнавални маски от разноцветни светлини, психеделични образи пулсираха и се гърчеха по двата екрана на стените, дисководещият надуваше до дупка маниашката музика. Само шумът на тълпата бе достатъчен да ги обърка. Сетивата се претоварваха и можеха погрешно да вземат яростния сблъсък за проява на добро настроение или нещо още по-добронамерено.
Някъде далеч зад Хари долетя писък, различен от всички останали. Беше толкова остър и истеричен, че се издигна над рева на тълпата и привлече вниманието дори сред възцарилата се какофония. Едва ли бе изминала и една минута, откакто свърши Паузата. Хари реши, че надава писък или чернокосото момиче, открило след шока, че рамото му свършва с безформен чукан, или някой, открил пред себе си ужасната откъсната ръка.
Дори и сърцераздирателният писък да не успееше да прикове вниманието на тълпата, все пак веселието нямаше да продължи за дълго. Нямаше рязък удар, който да прекрати фантазиите и да ги върне към действителността. Ала когато настроението на по-голямата част от купонджиите се сменеше, напорът към изходите можеше да е смъртоносен, дори без да има пожар.
Чувството за дълг и полицейската съвест подсказваха на Хари да се обърне, да потърси момичето с откъснатата ръка и да се опита да й окаже първа помощ. Но беше невъзможно да я открие в жужащото множество, пък и нямаше да й помогне, даже и да я намереше, защото бурята вече бушуваше и бе на път да се превърне в ураган.
Здраво стиснал Кони за ръката, Хари почна да си проправя път навън от дансинга, през разкрещелите се зяпачи с шишетата бира и балоните газ в ръце към задната стена на склада, в дъното под тавана. Встрани от осветлението. Най-тъмното място в сградата.
Огледа се наляво и надясно. Никъде не виждаше врата.
Това не беше чудно. В края на краищата купонът беше нелегална сбирка предимно на наркомани в запустял склад, а не бал на благовъзпитани госпожици и млади господа в залата на някой скъп хотел със светещи червени надписи до изходите. И все пак, за Бога, би било толкова нелепо и глупаво да оцелеят през Паузата и схватката с „големите“, само за да бъдат стъпкани от стотици надрусани хлапета, които се мъчат да се проврат едновременно през тясната врата.
Хари реши да тръгне надясно, въпреки че със същия успех можеше да се запъти и в обратната посока. На пода лежаха унесени младежи, които се съвземаха от прекалено силни вдишвания на газ. Хари се мъчеше да не ги настъпва, но мястото беше така лошо осветено, че забеляза някои облечени в тъмни дрехи, чак когато се спъна в тях.
Врата. Едва не я подмина, без да я забележи.
В склада отзад музиката продължаваше да вие необезпокоявана, но шумът на тълпата рязко се промени. Веселите нотки изчезнаха, понесе се глух ропот, изпъстрен тук-таме с паникьосани писъци.
Кони така здраво стискаше ръката на Хари, че чак кокалчетата го заболяха.
Хари бутна вратата в полумрака. Блъсна с рамо. Вратата не поддаде. Не. Сигурно се отваряше навътре. Опита и така. Пак нищо.
Тълпата се люшна към предната част на помещението. Разнесоха се писъци. Хари усети ужаса на разгорещената тълпа, част от която тръгна към задната стена. В объркването вероятно бяха забравили къде се намира главният вход.
Хари заопипва за брава, резе или каквото и да беше. Молеше се да не е заключена. Намери отвесна дръжка с бутон за отваряне. Натисна и чу изщракване.
Първите от побягналата тълпа вече ги настигаха. Кони изпищя. Хари се помъчи да ги отблъсне, за да може да дръпне вратата — „Божичко, дано не е килер или стаичка, където ще ни смачкат“. Натисна отчаяно бутона, вратата поддаде. Хари я открехна към себе си, като в същото време крещеше с всички сили на тълпата отзад да изчака, да изчака, за Бога. После някой дръпна вратата и тя се отвори изцяло. Отчаяното множество изтика Хари и Кони навън в прохладната нощ.
Повече от десет купонджии стояха на паркинга, скупчени около бял микробус „Форд“. Колата беше украсена с два гирлянда бели и червени лампички като коледна елха. Те явно се захранваха от акумулатора и бяха единственото осветление в непрогледния мрак между сградата и покрития с храсти склон на каньона. Дългокос мъж пълнеше балони с газ под налягане от ръчна количка зад микробуса, а човек със съвършено гола глава събираше петдоларовите банкноти. Продавачите и купувачите изгледаха смаяно потока от обезумели хора от задната врата на склада.