— Защо Брайън непрекъснато идва да ви види? — настоя Кони.
— Да ме измъчва по всякакъв начин — отвърна жената.
— И това е всичко? След като може да измъчва всеки, когото си пожелае?
Дженифър отпусна ръка от решетката, която досега стискаше здраво и прошепна:
— Обич.
— Идва, защото ви обича?
— Не, не. Не той. Той е неспособен да обича, не разбира какво значи тази дума, само си въобразява, че разбира. Но иска обич от мене — От подобната на скелет фигура в леглото се изтръгна сух, безрадостен тях. — Можете ли да повярвате, че иска точно аз да му дам обич?
Хари се изненада от обзелото го неволно съжаление към психично отклоненото дете, дошло нежелано на този свят от душевно болната жена.
Болничната стая, макар и топла и удобна, беше последното място на света, където човек би трябвало да търси обич.
6
Мъглата се стелеше над океана и обгръщаше потъналото в мрак крайбрежие. Беше гъста, непрогледна и хладна. Проникваше през заспалия град като призрачна следа от древен океан, чийто прилив се издига високо над сегашния.
Хари караше в южна посока покрай крайбрежието. Скоростта беше над разумната при ограничената видимост. Ала той смяташе, че рискът от удар отзад отстъпва пред опасността да закъснеят и да пристигнат в къщата на Тик-так, след като е възвърнал енергията си.
Дланите на Хари върху волана бяха влажни, сякаш мъглата попиваше в кожата му. Но в микробуса нямаше мъгла.
Два и двайсет и седем.
Бе изминал почти цял час, откакто Тик-так се оттегли да си почива. От една страна, бяха постигнали немалко за толкова кратко време. От друга страна, сякаш потокът на времето не е река, както се пее в песента, а връхлитаща лавина от минути.
Джанет и Сами седяха тревожно смълчани отзад. Момчето спеше. Кучето изглеждаше неспокойно.
Кони светна лампичката на тавана, която обикновено се използва при справки с картата. Провери дали револверът й е зареден.
Тогава за втори път погледна часовника си.
Хари знаеше какво си мисли Кони в момента, ами ако Тик-так се е събудил, ако е спрял времето, откакто за последен път провери дали оръжието й е заредено, ако е извадил патроните и когато й се отдаде възможност да го застреля, изведнъж да се окаже, че той стои насреща й и се усмихва, а револверът е празен?
На оскъдната светлина проблеснаха всички патрони в барабана. Револверът бе зареден.
Кони го прибра и угаси лампата.
Хари забеляза колко е уморена. Лицето й изглеждаше изпито, очите — насълзени и зачервени. Тревожеше го мисълта, че ще трябва да дебнат най-опасния престъпник, с когото се бяха сблъсквали в момент на пълно изтощение. Знаеше, че самият той изобщо не е в обичайната си форма. Беше с притъпени сетива и забавени реакции.
— Кой ще влезе в къщата му? — заинтересува се Сами.
— Хари и аз — отговори Кони. — Ние сме професионалисти. Това е единственият разумен ход.
— Ами ние? — уплаши се Джанет.
— Ще чакате в колата.
— Струва ми се, че мога да помогна — каза Сами.
— Да не си посмял — отряза го Кони.
— Колежката ми носи връзка шперцове — намеси се и Хари.
Кони потупа джоба на сакото си, за да провери дали ключовете са още там.
— А ако не спи? — попита Джанет.
Както се вглеждаше в табелките на улиците, Хари й отвърна:
— Ще спи.
— И все пак ако не спи?
— Трябва да спи — отсече Хари, с което изчерпа въпроса за ужасяващо ограничените им шансове.
Два и двайсет и девет. Проклятие! Преди малко времето бе спряло, сега направо летеше.
Улицата се казваше „Федра Уей“. Табелките в Лагуна Бийч бяха с прекалено ситни букви и трудно се четяха. Особено в мъглата. Хари се наведе над волана и се втренчи.
— Как може да бъде убит? — тревожеше се Сами. — Не мога да си представя как може да се убие точно човека с плъховете.
— Е, не можем да рискуваме само да го раним, поне това е съвсем сигурно — каза Кони. — Възможно е да умее да се самолекува.
„Федра Уей“. „Федра“. Хайде, хайде!
— И ако умее да се самолекува — продължи мисълта й Хари, — тази способност има същия източник както другата му сила.
— Ума — поясни Джанет.
„Федра, Федра, Федра“…
Хари намали скоростта, защото беше сигурен, че вече са близо до улицата на Тик-так, и поясни:
— Да. Силата на волята. Силата на ума. Психичните способности са мощта на ума, а умът се намира в мозъка.
— Трябва да го простреляме в главата — каза Кони.
— От близко разстояние — съгласи се Хари.
Изражението на Кони беше мрачно.
— Няма друга възможност. Такова копеле не е за съд със съдебни заседатели. Трябва да повредим мозъка му мигновено, да го убием на място, за да няма време да отвърне на удара.