Изведнъж осъзна, че вижда само част от стаята и ако някой стои в скритата й част, но гледа към вратата, има възможност да види неговите безкрайни отражения между двете стени.
Изправи се на прага и го прекрачи. Снишаваше се и се движеше бързо. Държеше револвера пред себе си с две ръце. Килимът в коридора не продължаваше към спалнята. Там подът бе покрит с черни керамични плочки. Обувките му скърцаха и дращеха по тях. Само след три крачки Хари замръзна на място. Молеше се никой да не го е чул.
Още една тъмна стая, много по-голяма от първата. Сигурно беше дневната в дъното на коридора на първия етаж. Още прозорци с перлено проблясваща мъгла зад тях и още отражения на прозорци.
Кони вече бе свикнала с тази особеност и не изгуби толкова време, колкото в първата стая до преддверието. Трите стени без прозорци бяха покрити с огледала и нямаше никакви мебели.
Многобройните отражения на силуета й се движеха в абсолютен синхрон с нея по тъмните огледални повърхности като призраци, още Конита от други вселени, които за миг се мярваха и припокриваха.
Тик-так очевидно обичаше да съзерцава образа си.
Кони също искаше да го зърне, но на живо.
Мълчаливо се върна в коридора на първия етаж и продължи по-нататък.
Големият килер до кухнята беше пълен с бисквити, бонбони, карамели, всякакви шоколади, сладкиши, близалки, сладки бисквити, екзотични торти от всички кътчета на земята, пакети със солени пуканки, карамелизирани пуканки, пържени картофи, царевични пръчици, питки със и без сирене, солени хрупкави бисквити, кутии с кашу, бадеми, фъстъци, смесени ядки и милиони долари в брой в стегнати пачки от двайсет и стодоларови банкноти.
Докато разглеждаше сладките и солените лакомства и се чудеше какво да избере, какво най-малко ще прилича на ястията, одобрявани от баба Дракман, Брайън лениво посегна към пачка стодоларови банкноти и опипа шумолящата им повърхност с палец.
Беше се сдобил с парите веднага след като уби баба си. Спря света със своята Най-Велика и Най-Тайна Сила и най-спокойно се разходи из всички места, където се намираха големи количества пари зад стоманени врати, заключени порти, алармени инсталации и въоръжена охрана. Взе каквото си поиска и се изсмя на униформените глупаци с оръжията и сериозните физиономии, които изобщо не го забелязаха.
Твърде скоро разбра, че всъщност пари почти не му трябват. Можеше да използва силата си, за да получава всичко, не само пари. Можеше да подправя всякакви документи и да се осигури в случай на съмнения за законността на състоянието му. Освен това, ако изобщо някога се появяха съмнения, можеше без проблеми да премахне глупаците, дръзнали да се съмняват в него и да промени техните документи, за да спре всякакво разследване.
Вече не трупаше пари в килера, но му беше приятно да опипва шумолящите банкноти, да усеща дъха им и понякога да си играе с тях. Беше му много приятно да усеща, че и в това отношение се различава от останалите хора — стоеше над парите, над грижите за материалното. Забавляваше го мисълта, че стига да поискаше, можеше да се превърне в най-богатия човек на света, по-богат от Рокфелеровци и семейство Кенеди. Можеше да наблъска всички стаи с пари, можеше да ги напълни с изумруди, ако пожелаеше изумруди или диаманти, рубини, какво ли не — също като едновремешните пирати в скривалищата си, заобиколени от несметни богатства.
Подхвърли пачката обратно на полицата, откъдето я взе преди малко. От провизиите избра две кутии фъстъчено масло и голям пакет пържени картофи по хавайски, което означаваше много по-мазни от обикновено. Баба Дракман би получила удар при самата мисъл за подобна храна.
Сърцето на Хари биеше така силно и бързо, че ушите му забучаха. Имаше опасност да не чуе звука от приближаващи стъпки.
В черната спалня на черни полици десетки очи плуваха в бистра течност и леко проблясваха от кехлибарената светлина на нощната лампа. Някои бяха животински, не можеше да бъде иначе, защото изглеждаха много особени, но други несъмнено бяха човешки — кафяви, черни, сини, зелени, лешникови. Без клепачи и мигли, очите изглеждаха уплашени, вечно разширени от страх. На Хари му хрумна налудничавата мисъл да се приближи и да погледне отблизо, за да види отражението на Тик-так в лещите на мъртвите очи — последното нещо, което жертвите са видели на този свят, но той знаеше, че е невъзможно, пък и нямаше желание да се приближава чак толкова.