Пак погледна очукания Додж. Всичко беше наред.
Обърна се към другия край на алеята, после към обраслата падина и олющените дънери на огромните евкалипти от отсрещната страна. Страхуваше се не само от крадци на коли и от жителите на квартала, които биха я пропъдили да не рови в боклука им. Изпитваше страх и от ченгето, което наскоро почна да я преследва. Не. Не беше ченге. Това същество само се преструваше на ченге. Тези странни очи, любезното луничаво лице, което можеше за миг да се превърне във видение от кошмарите…
Джанет Марко имаше една религия: страха. Беше родена с тази жестока вяра, без дори да я осъзнава, изпълнена със способността на всяко дете да се възхищава и удивлява. Но родителите й бяха алкохолици и причастието им от дестилиран спирт разбуждаше в тях неправеден гняв и садистични наклонности. Те строго я възпитаваха в учението и догмите на култа към страха. Познаваше само един бог, който не беше нито конкретно лице, нито някаква сила. За нея бог бе единствено властта и всеки, който я притежаваше, автоматично се издигаше до пиедестала на божество.
Затова никак не беше чудно, че щом порасна достатъчно голяма, за да избяга от родителите си, попадна в лапите на побойника и мошеника Винс Марко. Вече се бе посветила на жертвеността и изпитваше потребност да бъде потискана. Винс беше мързелив, отпуснат, пияница, комарджия и женкар, но проявяваше особени умения и енергичност, когато ставаше дума да прекърши жена си.
Осем години обикаляха из запада. Никога не се задържаха повече от шест месеца в един и същ град, докато Винс намираше някакъв начин да изкарва прехраната, невинаги почтен. Не искаше Джанет да завързва приятелства. Ако бе останал единственото постоянно присъствие в живота й, Винс щеше да я контролира изцяло, защото нямаше кой да я съветва и насърчава да се възпротиви.
Когато Джанет беше напълно покорна и показваше страха си, побоищата и тормозът бяха по-малко жестоки, отколкото в случаите, при които проявяваше стоицизъм и не му доставяше удоволствието да се забавлява с нейното страдание. Богът на страха ценеше видимия израз на всеотдайността на своя последовател също както християнският бог на любовта. Парадоксално, но страхът се превърна в нейно убежище и единствена защита срещу още по-големи изстъпления.
Можеше да прекара живота си като треперещо, тероризирано животно, скрито в дупката си… но се появи Дани, за да я спаси. След раждането на бебето Джанет почна да се страхува за него не по-малко, отколкото за себе си. Какво щеше да се случи с Дани, ако Винс изпаднеше в крайност някоя нощ и в пиянска лудост я пребиеше до смърт? Как щеше Дани да се справи сам, толкова мъничък и беззащитен? С течение на времето започна да се страхува за Дани повече, отколкото за себе си. Можеше да се очаква, че това още повече ще утежни бремето й, но в действителност тя се почувства освободена. Винс не забеляза, но той престана да бъде единственото постоянно присъствие в живота й. Детето й със самото си съществуване се превръщаше в аргумент за бунт и източник на смелост.
И все пак Джанет можеше никога да не събере дързост да отхвърли хомота, ако Винс не бе вдигнал ръка срещу детето. Една нощ преди година в окаяна къща под наем с пустинно кафява морава в предградията на Тъксън, Винс се върна вонящ на бира, пот и парфюм на чужда жена и наби Джанет за удоволствие. Тогава Дани беше четиригодишен — прекалено малък да защити майка си, но достатъчно голям да почувства, че е длъжен да я защити. Когато детето се появи по пижамка и се опита да се намеси, баща му го наби злобно, блъсна го на земята и почна да го рита, докато Дани не се изтъркаля в предния двор потънал в сълзи и ужасен.
Джанет изтърпя побоя, но по-късно, когато мъжът и момчето заспаха, тя отиде в кухнята и взе нож от поставката над печката. Напълно безстрашна за пръв и може би за последен път в живота си тя се върна в спалнята и почна да мушка Винс в гърлото, врата, гърдите и корема. Той се събуди при първото пробождане, помъчи се да изкрещи, но се задави, защото устата му се напълни с кръв. Съпротивата му беше кратка и безполезна.
Джанет провери в съседната стая дали Дани не се е събудил и се върна да увие тялото на Винс в окървавените чаршафи. Затегна ги около глезените и врата с въжето за пране, повлече го през къщата през кухненската врата към задния двор.
Луната високо в небето ту избледняваше, ту ставаше по-ярка заради облаците, които плуваха като галеони на изток, но Джанет не се интересуваше дали ще я видят. Жалките къщи покрай щатското шосе бяха разпръснати на голямо разстояние, а в двете най-близки беше тъмно.