— А, Дженифър, с нас си.
„Дженифър, казвам се Дженифър.“
Отговори й женски глас. Жената сигурно бе прехвърлила средната възраст, говореше професионално, но внимателно.
Дженифър почти разпозна гласа, беше сигурна, че го е чувала и преди, но не се успокои.
— Коя сте вие? — настойчиво попита тя, притеснена, че не може да произнася думите ясно.
— Аз съм Маргарет, мила.
Към леглото се приближи скърцането на гумени подметки.
Дженифър се сви, очакваше едва ли не удар, макар и да не знаеше точно защо.
Една ръка я хвана за китката. Дженифър изтръпна.
— Спокойно, миличка. Само искам да премеря пулса ти.
Дженифър се отпусна и се заслуша в дъжда.
След малко Маргарет пусна ръката й:
— Ускорен, но ясен и ритмичен.
Паметта на Дженифър бавно почна да се прояснява.
— Ти си Маргарет?
— Точно така.
— Дневната сестра.
— Да, миличка.
— Значи е сутрин?
— Почти три часа следобед. Дежурството ми свършва след един час. После ще те поеме Анджелина.
— Защо винаги се чувствам толкова объркана, когато… се събуждам?
— Не се тревожи, миличка. Нищо не можеш да промениш. Пресъхнало ли ти е гърлото? Искаш ли нещо за пиене?
— Да, ако обичаш.
— Портокалов сок, „Пепси“, „Спрайт“?
— Един сок.
— Ей сегичка ще се върна.
Стъпките заглъхнаха. Отвори се врата. Остана отворена. През шума на дъжда долетяха забързаните звуци от вътрешността на сградата, различни хора тичаха по задачите си.
Дженифър се помъчи да се намести по-удобно в леглото и разбра не само колко е отслабнала, но и че лявата й страна е парализирана. Не можеше да помръдне левия си крак и дори само пръстите. Лявата й ръка беше безчувствена.
Обзе я дълбок, ужасен страх. Почувства се безпомощна и изоставена. Отчаяно се помъчи да си припомни как се е озовала в това положение и на това място.
Повдигна дясната си ръка. Знаеше, че трябва да е тънка и крехка, но й се стори тежка.
С дясната ръка опипа брадичката и устата. Устните й бяха сухи и напукани. А някога не бяха такива. Мъжете ги целуваха.
В обърканата й памет проблесна спомен — нежна целувка, прошепнати любовни думи. Беше само частица, без подробности, без никаква връзка.
Докосна дясната буза и носа. После провери лявата страна на лицето — усещаше допира с връхчетата на пръстите, но бузата не чувстваше нищо. Мускулите отляво сякаш бяха… извити.
След кратко колебание прокара ръка по очите. Проследи контурите с пръсти и усети, че треперят.
Внезапно си спомни не само как се е озовала на това място, но и всичко останало. Целият й живот още от детството премина през ума й за миг — повече отколкото искаше да си спомни, повече отколкото можеше да понесе.
Махна ръката си от очите и изпъшка отчаяно. Чувстваше се смазана под тежестта на спомените.
Маргарет се върна с тихо проскърцване на обувките.
Чашата издрънка, когато сестрата я остави на нощното шкафче.
— Само ще повдигна леглото, за да ти е по-удобно да пиеш.
Моторчето забръмча, леглото под главата на Дженифър се повдигна, докато не я постави в седнало положение.
Бръмченето спря. Маргарет попита:
— Какво има, мила? Струва ми се, че си се мъчила да плачеш… ако можеше.
— Още ли идва? — прошепна Дженифър с разтреперан глас.
— Разбира се. Най-малко два пъти седмично. Преди няколко дни ти дори усети посещението му. Не помниш ли?
— Не. Аз… аз…
— Много е предан.
Сърцето на Дженифър сякаш щеше да изхвръкне. Нещо притисна гърдите й. Гърлото й така се сви от страх, че едва успя да проговори:
— Не искам… не искам…
— Какво има, Джени?
— … не искам повече да идва!
— О, не, не ти вярвам.
— Не го пускай.
— Но той е толкова всеотдаен.
— Не. Той е… той е…
— Най-малко два пъти седмично, седи при тебе по няколко часа, все едно дали си с нас или си вглъбена в себе си.
Дженифър потръпна при мисълта, че той стои в стаята, до леглото й, когато тя е унесена.
Напипа ръката на Маргарет и я стисна с всички сили.
— Той не е като теб и мен — разгорещено каза Дженифър.
— Джени, не се разстройвай излишно.
— Той е различен.
Маргарет сложи длан върху ръката й и лекичко я стисна, за да я ободри:
— Хайде, Джени, стига вече.
— Той не е човек.
— Как така? Ти не знаеш какво говориш.
— Той е чудовище.
— Миличката. Хайде, скъпа, отпусни се.
Една ръка докосна челото на Дженифър, почна да оглажда бръчките и да отмята назад косите.
— Не се вълнувай. Всичко ще е наред. Ще се оправиш, миличка. Само сега се успокой, отпусни се, тук си на сигурно място, ние те обичаме и ще се погрижим за тебе…
След малко Дженифър се поуспокои, но страхът й не намаля.