Собственият й живот, ликвидираният психопат и новата насока за бъдещето — нелоша сделка за десет долара.
Влезе в колата и тръшна вратата. Вече държеше ключовете в дясната ръка. Запали двигателя и натисна енергично съединителя, защото колата сякаш протестираше против лошото време.
Изведнъж усети, че лявата й ръка е стисната здраво в юмрук. Не помнеше да я е свивала. Сякаш ръката сама се бе затворила с мигновен спазъм.
В ръката й имаше нещо.
Кони разтвори пръсти да види какво държи.
Лампите на паркинга хвърляха достатъчно светлина през мокрото предно стъкло, за да различи смачкания предмет.
Десетдоларова банкнота. Омекнала от старост.
Кони я загледа отначало с объркване, после с растящо недоверие. Сигурно беше същата банкнота, която даде на просяка.
Но нали я даде на скитника, нали видя как мръсната му лапа ги стиска, докато бъбреше някакви думи на благодарност.
Ужасена погледна през страничния прозорец на колата към китайския ресторант. Просякът го нямаше там.
Огледа целия тротоар. Никъде не го видя.
Постепенно доброто й настроение изчезна. Обзе я страх.
Нямаше представа защо трябва да се страхува. Но после съобрази. Инстинкт на ченге.
10
Пътят от службата до дома се оказа по-дълъг, отколкото очакваше Хари. Уличното движение вървеше бавно, по оживените кръстовища имаше големи задръствания.
Още повече време загуби, когато спря да купи нещо за вечеря в „7-Илевън“. Един хляб. Горчица.
При всяко влизане в магазин за хранителни стоки Хари се сещаше за Рики Естефан, който бе влязъл за четвърт мляко, но всъщност купи огромна промяна на целия си живот. Сега обаче не се случи нищо, само чу историята за бебето и рождения ден.
На касата стоеше малко телевизорче за развлечение, когато няма много клиенти. Редът на Хари дойде по време на новините. Млада майка от Чикаго беше обвинена в убийството на бебето си. Роднините й организирали голямо тържество по случай рожден ден, но бавачката не дошла и майката решила, че няма да може да отиде на рождения ден и да се позабавлява. Затова хвърлила двумесечното си бебе в шахтата за отпадъци, излязла и танцувала до припадък. Адвокатът й заявил, че тезата на защитата ще бъде депресия след раздяла.
Още един пример за продължаващата криза в колекцията на Кони от ужасии и жестокости.
На касата работеше млад слаб мъж с тъжни тъмни очи. С ирански акцент той възкликна:
— Накъде е тръгнала тази страна?
— Понякога и аз се чудя — отвърна Хари, — но пък във вашата бивша страна не позволяват на лудите да се разхождат, а ги затварят.
— Вярно е — съгласи се продавачът, — но и тук понякога е същото.
— Не мога да споря.
Докато минаваше през едната от двете летящи стъклени врати с хляба и горчицата в пластмасова торба, Хари изведнъж осъзна, че под дясната мишница носи сгънат вестник. Спря на изхода, измъкна вестника и се загледа в него с недоумение. Беше сигурен, че не е вземал вестник, още по-малко да го е сгъвал и слагал под мишница.
Върна се при касата. Остави го там и той се разгъна.
— Платих ли за него? — попита Хари.
Продавачът озадачен отговори:
— Не, господине. Дори не съм видял кога сте го взели.
— Не помня да съм го вземал.
— Искахте ли го?
— Не, всъщност не.
После забеляза заглавието отгоре на първа страница: „ПРЕСТРЕЛКА В РЕСТОРАНТ В ЛАГУНА БИЙЧ“. И подзаглавието: „ДВАМА УБИТИ, ДЕСЕТ РАНЕНИ“. Беше вечерният вестник, който пръв разказваше за кървавата оргия на Ордегард.
— Почакайте — промени решението си Хари. — Да. Да, май ще го взема.
Хари никога не четеше за себе си във вестниците, когато неговите случаи се появяваха в новините. Беше ченге, не знаменитост.
Даде на продавача двайсет и пет цента и прибра вечерния вестник.
Все още не проумяваше как вестникът се е озовал сгънат под мишницата му. Загуба на паметта? Или нещо по-особено, по-пряко свързано с другите необясними събития през деня?
Когато Хари отвори входната врата и пристъпи мокър в антрето на жилището, домът му се стори приветлив както никога преди. Беше спретнато и подредено убежище, до което хаосът на външния свят нямаше достъп.
Събу обувките си. Бяха прогизнали и сигурно съсипани. Може би трябваше да вземе галоши, но според прогнозата щеше да завали чак вечерта.