Выбрать главу

Скитникът се надвеси над Хари и го притисна още по-силно. Кошмарното лице се доближи до неговото. Около незаздравелите белези се виждаха разширени пори с размер на главичката на кибритена клечка, задръстени от мръсотия. От разширените ноздри стърчаха твърди черни косми.

Дъхът на нападателя вонеше на масов гроб, от който излизат газове при разлагане. Хари се задави от отвращение.

— Уплаши ли се, малко човече? — попита скитникът.

На способността му да говори явно не се бяха отразили нито дупката в гърлото, нито разкъсаните гласни струни.

— Уплаши се, а?

Да, Хари беше уплашен, би бил идиот, ако не се уплаши. Никаква стрелкова подготовка или полицейски опит не можеха да го подготвят за срещата лице в лице с този отвратителен тип и Хари нямаше нищо против да си признае, беше готов да го изкрещи от покрива, ако скитникът пожелаеше, но не можеше да проговори.

— Изгрев-слънце е след единайсет часа — каза скитникът. — Тик-так.

В рошавата му брада нещо мърдаше. Пълзеше. Сигурно някакви буболечки.

Скитникът разтърси Хари и го блъсна още веднъж в стената.

Хари се помъчи да повдигне ръце и да го отблъсне, да се освободи от хватката му. Все едно да се мъчи да отмести бетонен зид.

— Първо всичко и всички, които обичаш — изхили се скитникът.

После се обърна, без да изпуска Хари и го метна през прага на спалнята.

— А после тебе!

Задъхан и замаян, Хари вдигна очи и видя скитника, запълнил цялата врата, с втренчен поглед. Револверът се търкаляше в краката му. Той го изрита в стаята към Хари. Револверът се завъртя и спря до килима. Не можеше да го достигне.

Хари се замисли дали ще успее да стигне до оръжието преди това мръсно копеле. После реши, че няма смисъл. Четири изстрела, четири попадения, нито следа от кръв.

— Чу ли ме? — настоя скитникът. — Чу ли ме? Чу ли ме, герой такъв? Чу ли ме?

Не спираше за отговор, непрекъснато повтаряше въпроса с все по-гневен и странно присмехулен тон, все по-силно и по-силно:

— Чу ли ме, герой такъв? Чу ли ме, чу ли ме, чу ли, чу ли? Чу ли ме? ЧУ ЛИ МЕ, ЧУ ЛИ, ЧУ ЛИ, ЧУ ЛИ, ГЕРОЙ ТАКЪВ, ЧУ ЛИ, ЧУ ЛИ?

Скитникът се тресеше силно. Лицето му потъмня от ярост и омраза. Вече дори не гледаше към Хари. Обърна очи към тавана и продължаваше:

— ЧУ ЛИ МЕ, ЧУ ЛИ МЕ?

Яростта му сякаш бе станала толкова голяма, че вече не се насочваше само към един човек. Като че ли крещеше на целия свят и на отвъдните светове. Гласът варираше между гръмотевичен бас и пронизителен писък.

Хари се помъчи да се изправи на крака, като се подпираше на леглото.

Скитникът повдигна дясната си ръка и между пръстите му прехвърча зелена искра. Над дланта затрептя светлина и изведнъж ръката му пламна.

Тръсна китка и хвърли огнено кълбо в стаята. То улучи пердетата и ги подпали.

Очите му вече не приличаха на кървави локви. От орбитите изскачаха огнени езици и облизваха веждите. Сякаш беше само сламено чучело, гореше отвътре.

Хари се изправи. Краката му трепереха.

Единственото му желание беше да се махне оттам. Пердетата горяха на прозореца. На вратата стоеше скитникът. Нямаше спасение.

Нападателят се обърна и тръсна китка като фокусник с гълъби в цирка. Още едно нагорещено до бяло кълбо се завъртя в стаята, удари се в нощното шкафче и се пръсна като коктейл „Молотов“. Посипаха се пламъци. Огледалото се разклати. Дървото се разцепи, чекмеджетата се отвориха, пожарът плъзна по тях.

От брадата на скитника се заизвива пушек, от ноздрите му излязоха пламъци. Закривеният му нос се пукна и почна да се топи. Устата му беше разтворена като за вик, но от нея излизаха само съскане, пукане и пращене от пожар. Дъхът му се превърна в истински фойерверк. Посипаха се искри във всички цветове на дъгата, а после от устата изригнаха пламъци. Устните му се свиха и овъглиха като парченца прегоряла сланина. Тлеещите зъби се оголиха.

Хари видя как пламъците от нощното шкафче се извиват към тавана. Килимът също гореше на места.

Горещината стана непоносима. Скоро въздухът щеше да се изпълни със задушлив дим.

От трите дупки от куршумите в гърдите на скитника изригнаха ярки пламъци в червено и златно вместо кръв. Той още веднъж тръсна китка и в ръката му се появи трето съскащо огнено кълбо.