Когато воят на сирените заглуши всички останали звуци и вече се доближи само на няколко пресечки, Хари се увери, че всички в сградата са предупредени и са излезли. Хората се бяха пръснали из градината в двора. Някои бяха втренчени в покрива, други се оглеждаха към улицата за пожарната — ужасени, уплашени, онемели или разплакани.
Хари хукна обратно към първата алармена инсталация и грабна оставените там обувки. Грабна револвера, прескочи азалиите, мина през разцъфтелите иглики и шляпна през няколко локви по бетонената пътека.
Чак тогава забеляза, че дъждът е спрял през няколкото минути, които прекара в апартамента си. От фикусите и палмите още се процеждаше вода, храстите също бяха мокри. Разрастващият се пожар хвърляше отблясъци, от които хилядите капчици по листата изглеждаха рубинени.
Хари се обърна и погледна като съседите си сградата. Беше изумен колко бързо се разпространява пожарът. Вече беше обхванал апартамента над неговия. През счупените прозорци се извиваха кървави пламъци, които облизваха стърчащите остатъци от стъкло по рамките. Кълбеше се дим, ужасяваща светлина пулсираше и се разпръскваше сред мрака на нощта.
Хари обърна поглед към улицата и с облекчение видя, че пожарните вече са пристигнали в обширния комплекс Лос Кабос. На по-малко от една пресечка разстояние сирените млъкнаха, но светлините продължаваха.
На улицата се струпаха хора от съседни сгради, но бързо направиха път на пристигащите линейки.
Силна горещина привлече вниманието на Хари пак към неговата сграда. Пожарът разруши покрива.
Като в страшна приказка от върха се издигаше огънят. Силуетът му се открояваше като фигура на дракон на фона на тъмното небе. Опашката му сияеше в жълто, оранжево и пурпурно, разперените огромни криле имаха червеникав оттенък, люспите блестяха, а алените очи искряха и отправяха предизвикателство към всички рицари и бъдещи преследвачи.
11
На път към къщи Кони спря да купи пица с чушки и гъби. Изяде я на кухненската маса. Залъците преглъщаше с бира „Коорс“ от кутия.
От седем години живееше в малък апартамент в Коста Меза. В спалнята имаше само легло, нощно шкафче и лампа. Нямаше гардероб — дрехите й бяха толкова малко, че спокойно можеше да ги прибере заедно с обувките в единствения шкаф. В дневната имаше голямо черно кожено кресло, лампа на пода за четене от едната страна и опряна до стената маса от другата. Срещу креслото на масичка с колелца стояха телевизорът и видеото. Отделената за хранене част от кухнята беше мебелирана с обикновена маса и четири сгъваеми стола с възглавнички. Повечето шкафове бяха празни, в тях държеше само минимален брой съдове за готвене на бързи ястия, няколко купички, четири големи чинии, четири чинии за салата, четири чаши с чинийки, четири стъклени чаши — все по четири, защото такъв беше размерът на най-малките сервизи на пазара и консерви. Никога не посрещаше гости.
Вещите не я интересуваха. Беше израсла без тях. Преминаваше от един детски дом в друг и от едни приемни родители при други само с ожулен платнен куфар.
Всъщност вещите я караха да се чувства обременена, обвързана, хваната в капан. Не притежаваше никакви украшения. Единствената украса по стените беше един афиш в кухнята — снимка, направена от парашутист от пет хиляди стъпки височина, със зелени полета, безкрайни хълмове, пресъхнало речно корито, тук-таме дървета, две шосета и два черни пътя като тънки нишки, които се пресичаха като линии в абстрактна картина. Четеше жадно, но всички книги взимаше от библиотеката. Всички видеокасети взимаше под наем.
Имаше кола, но тя беше колкото средство за свобода, толкова и стоманен албатрос.
Търсеше и жадуваше единствено свобода, а не накити, дрехи, антикварни предмети или произведения на изкуството, но понякога се оказваше, че свободата се намира по-трудно от оригинал на Рембранд. Усещаше свободата в дългото, опияняващо свободно падане преди разтварянето на парашута. Яхнала мощен мотоциклет на пуста магистрала също изпитваше чувство за известна свобода, но още по-добре се чувстваше на велосипед сред огромната пустиня, където от всички страни се виждаха единствено пясъци, самотни скали и обрулени храсти чак до хоризонта.
Докато ядеше пицата и пиеше бирата, извади снимките от плика и пак ги разгледа внимателно. Милата й сестра, толкова си приличаха.