Лошо куче. Не е вярно. Добро куче. Добро.
Мястото с храната е пълно с толкова вкусни аромати, които му пречат да проследи другата миризма толкова бързо, колкото му се иска. Но от другата страна на летящата врата има много дълго място, към което излизат други от двете му страни. Тук миризмите, които причиняват глад, не са толкова силни.
Много други миризми, повечето човешки и то не особено приятни. Остри миризми, солени, сладки миризми, от които ти прилошава, кисели.
Бор. Кофа с бор в много дългото тясно място. Бързо пъха нос в кофата с бора, чуди се как вътре се побира цяло дърво, но там няма дърво, само вода, мръсна на вид, но мирише като цял бор или цяла гора и всичко това само в една кофа. Интересно.
Бързай.
Пиш. Подушва пиш. Човешки. На различни хора. Интересно. Десет, двайсет, трийсет различни миризми на пиш. Не са силни, но се усещат, много повече хора, отколкото е подушвал преди. Много може да се каже по миризмата му — какво е ял човекът, къде е бил днес, дали е бил разгонен наскоро, здрав ли е или болен, ядосан или щастлив, добър или лош. Повечето хора тук отдавна не са се разгонвали и са болни, някои от тях тежко болни. Никак не е приятна миризмата на техния пиш.
Подушва също кожени обувки, паркетин, политура, кола, рози, маргаритки, лалета, карамфили, лимони, десетина-двайсет вида пот, хубав шоколад, лоши газове, прах, влажна пръст в саксия, сапун, лак за коса, мента, пипер, сол, лук, остър и кисел дъх на термити в една от стените, кафе, гореща мед, гума, хартия, стружки от подострен молив, лепенка, още борове в кофа, друго куче. Интересно. Друго куче. Някой има куче и носи миризмата му с обувките си. Интересно куче, женско. Следата продължава по дългото тясно място. Интересно. Безброй още миризми — светът му е съставен предимно от миризми — включително тази особена миризма, странна и лоша, миризма, която те кара да оголиш зъби, враг, омразно същество, вече подушвана, миризма на полицай, вълча миризма, миризма на полицай и вълк, ето я, тук е, пак се появи, оттук, оттук, следвай я.
Хората го гонят, защото не е оттук. На толкова много места хората решават, че не си оттам, въпреки че не миришеш така лошо като повечето от тях, дори от чистите и въпреки че не си голям, не вдигаш толкова шум и не заемаш толкова голямо пространство като тях.
Лошо куче, казва жената и го обижда, защото жената му харесва, момчето също, нали го прави заради тях, трябва да намери онова нещо с лошата особена миризма на полицай и вълк.
Лошо куче. Не е вярно. Добро куче. Добро.
Жена в бяло, минава през вратата, изглежда изненадана, мирише на изненадана, мъчи се да го спре. Мигновено изръмжаване. Тя отскача. Хората толкова лесно се плашат. Толкова лесно е да ги измамиш.
Дългото тясно място се среща с друго тясно място. Още врати, още миризми, амоняк и сяра, още миризми на болест, още различни видове пиш. Хората живеят, но и пишкат тук. Толкова е особено. Интересно. Кучетата не пишкат там, където живеят.
Жена в тясното място, носи нещо, изглежда изненадана, мирише на изненадана, казва: „Ох, виж го колко е сладък“.
Помахай й с опашката. Защо не? Но не спирай.
Тази миризма. Особена, Омразна. И силна, все по-силна.
Отворена врата, мека светлина, пространство с болна жена на легло. Влиза, изведнъж става предпазлив, оглежда се наляво и надясно, защото мястото направо вони на особената миризма, лошото нещо, пода, стените и особено един стол, на които е седяло лошото нещо. Тук е било дълго време, не само веднъж, много пъти.
Жената пита: „Кой е?“
Тя мирише лошо. Лека кисела миризма. Болест, но и още нещо. Тъга. Дълбоко, притаено, ужасно страдание. И страх. Най-силно от всичко остра, бурна, желязна миризма на страх.
„Кой е? Кой е тук?“
Тичане по дългото тясно пространство отвън, идват хора.
Страхът е толкова гъст, че особената лоша миризма почти изчезва сред тази миризма на страх, страх, страх, страх.
„Анджелина? Ти ли си? Анджелина?“
Лошата миризма, миризмата на нещото е навсякъде около леглото, нагоре по него. Нещото е стояло тук и е разговаряло с жената, неотдавна, днес, докосвало я, докосвало е белия плат около нея, гадният му остатък е тук, тук върху леглото, силен и гъст, на леглото с жената и е интересно, о, толкова е интересно.
Хуква пак към вратата, обръща се, засилва се към леглото, скача, полита, с една лапа се хваща за рамката, но успява да се пребори, достига болната, потънала в страх жена и се простира отгоре.
Една жена изпищя.
Джанет не се страхуваше, че Рошльо ще ухапе някого. Беше добро и дружелюбно куче. Нямаше вид, че може да причини зло на когото и да било, освен може би съществото, с което се сблъскаха днес по алеята.