През последните две години похарчи значително повече от наследството си, но разточителството не представляваше никакъв проблем. Можеше да си набави необходимото количество пари по всяко време. Не изпадаше често в нужда, защото благодарение на Най-великата си и Най-Тайната си Сила можеше също да си вземе практически и всичко друго, без опасност да го заловят.
— За твое здраве, бабо — каза Брайън и вдигна пълната лъжица със сладолед и шоколадов крем.
Не беше способен, макар и само засега, да лекува нараняванията си или да заличава синините, но вече беше в състояние да поддържа теглото и тонуса си само чрез съсредоточаване върху този въпрос за няколко минути. Регулираше обмяната на веществата като с обикновен термостат. Тази способност му вдъхваше вяра, че след още един-два подема в растежа силата му ще му позволи да лекува нараняванията си и да стане съвършено неуязвим.
Затова въпреки огромното количество сладкиши и солени бисквити фигурата му беше стройна. Гордееше се с жилавата си мускулатура, която беше една от причините с удоволствие да се разхожда гол из къщата и да улавя неочаквано изображението си в някое от многобройните огледала.
Знаеше, че жените биха харесали тялото му. Ако жените го интересуваха, можеше да притежава която си поиска, дори без да използва необикновената си сила.
Но сексът изобщо не го вълнуваше. Сексът беше преди всичко най-голямата грешка на стария бог. Хората бяха така погълнати от него, че тяхното безкрайно, безумно размножаване съсипа света. Именно заради секса новият бог трябва да прочисти стадото и да оправи планетата. Освен това Брайън стигаше до оргазъм не чрез секса, а чрез насилственото прекратяване на нечий човешки живот. Когато използваше „голем“ да убие някого и после връщаше цялото си съзнание обратно в истинското си тяло, черните копринени чаршафи често блестяха от влажни потоци семенна течност.
Какво ли би помислила баба за това!
Брайън се изсмя.
Можеше да прави какво си поиска, да прави каквото си поиска, а къде беше през цялото време мърморещата му баба? Изгоряла, мъртва, изчезнала завинаги — ето къде.
Беше двадесетгодишен и можеше да доживее до хиляда, две хиляди или дори да остане безсмъртен. След като поживееше достатъчно дълго, най-вероятно изобщо щеше да забрави за баба си за своя радост.
„Дърта тъпа крава“ — измърмори той и се изкиска. Беше вълнуващо да говори за нея както му хрумне и то в нейната собствена къща.
Огромната мелба си беше цяло ядене, но Брайън я омете без остатък. Използването на способностите беше много уморително и затова му трябваха повече сън и повече калории на ден от обикновените хора. Поспиваше често и непрекъснато хапваше, но предполагаше, че потребността от храна и сън съвсем ще изчезне, когато Ставането завършеше и той се превърнеше най-накрая в нов бог. След като приключеше Ставането му, може би никога нямаше да спи и да яде по необходимост, а щеше да го прави само за удоволствие.
Изгреба и последната лъжичка и облиза съда.
Баба Дракман ненавиждаше това.
Облиза всичко най-старателно. Съдът заблестя като току-що измит.
— Мога да правя всичко, което поискам — каза си той, — всичко.
На масата в един буркан с консервираща течност очите на Енрике Естефан го гледаха с обожание.
9
На път в северна посока по нощната магистрала, докато Рики лежеше мъртъв в пълната със змии къща в Дана Пойнт, Хари каза:
— Аз съм виновен за това, което му се случи.
От седалката до него Кони се обади:
— Я не говори глупости.
— Не са глупости.
— Да не искаш да кажеш, че си виновен и за това, че преди три години се е отбил в магазина на път към къщи?
— Благодаря ти за желанието да ми помогнеш да се почувствам по-добре, но не приемам.
— Ами да те накарам да се почувстваш по-зле тогава? Виж, това нещо, с което се сблъскваме, този Тик-так е непредсказуем, не знаеш какъв ще е следващият му ход.
— Защо, може и да се досетя. Струва ми се, че налучквам нещо. Като че ли вече зная какво мога да очаквам. Само че вървя една стъпка зад този проклет кучи син. Щом видях токата, разбрах, че съвсем естествено се е насочил към Рики. Това беше част от заплахата му. Просто я забелязах прекалено късно.