— О, по дяволите.
Кони скочи иззад масата, бръкна под сакото и извади револвера си от кобура на гърба.
Хари също се изправи с револвер в ръка.
— Полиция!
Предупреждението му се заглуши от трясъка, с който младата руса сервитьорка се блъсна в една маса и я прекатури. Клиентите наскачаха от местата си. Задрънчаха чаши. Всички вдигнаха поглед от чиниите си, стреснати от шума.
Безразсъдността и жестокостта на непознатия можеха да са само признак, че е наркоман, но не беше изключено да е психопат.
Кони предпочете да не разчита на вероятностите, зае позиция за стрелба и вдигна оръжието:
— Полиция!
Човекът или вече беше чул първото предупреждение на Хари, или ги бе видял с периферното зрение, защото хукна между масите към дъното на ресторанта.
Той също беше въоръжен. Сигурно имаше деветмилиметров браунинг, ако можеше да се съди от звука и беглия поглед. Човекът стреляше напосоки и изстрелите отекваха оглушително в затвореното пространство на ресторанта.
Една от цветните теракотени саксии до Кони се пръсна на парчета. Върху нея се посипаха парченцата. Цветето се прекатури и я притисна с дългите си, тесни листа. Кони се сниши още повече и се скри зад една маса наблизо.
Искаше й се направо да застреля този мръсник, но рискът да улучи някой от другите посетители беше прекалено голям. Кони оглеждаше ресторанта от височината на децата. Смяташе, че с добре премерен изстрел може да пръсне коляното му, защото го виждаше как се влачи през залата. Но за съжаление между него и нея се бяха изпречили изпаднали в паника хора с широко отворени очи, които бяха потърсили убежище под масите.
— По дяволите!
Кони го преследваше, като внимаваше да открива тялото си минимално. Знаеше, че Хари го дебне от друга посока.
Хората пищяха от страх, от рани или от болка. Пистолетът на оня ненормален тип стреляше прекалено често. Или сменяше пълнителите с нечовешка бързина, или имаше още един пистолет.
Една от големите витрини беше улучена и се разпадна с трясък. По студените плочки на пода се посипа водопад от стъкла.
Кони пълзеше от маса към маса, като стъпваше по смачкани пържени картофи, кетчуп, горчица, парчета разкъсани кактуси и хрускащи стъкла. Заобикаляше ранените, те викаха или простираха отчаяно ръце за помощ.
Беше й страшно неприятно, че ги подминава, но трябваше да се дърпа, да не спира дебненето на гнусния като храчка тип във велуреното сако. Първата помощ, която можеше да окаже, нямаше да облекчи хората. Нищо не можеше да направи за ужаса и болката, причинени от онова гадно копеле, но ако беше на място, може би щеше да успее да му попречи да направи още бели.
Кони вдигна глава, въпреки опасността да й пръсне черепа. Забеляза мръсника в дъното на ресторанта, изправен до летящата врата със стъклено прозорче в средата. С ухилена физиономия стреляше по всичко, което привличаше вниманието му. Очевидно му доставяше еднакво удоволствие да стреля по саксии и по хора. Външно продължаваше да изглежда вбесяващо обикновен — с кръгло и меко лице, неизразителна брадичка и отпусната уста. Дори ухилен не приличаше на луд — сякаш се усмихваше широко и жизнерадостно на някой хитър клоунски номер. Нямаше обаче никакво съмнение, че е луд и опасен, защото стреля по голям кактус, после по един мъж с карирана риза и пак по кактуса. Наистина имаше два пистолета, по един във всяка ръка.
Добре дошли в деветдесетте години на двайсети век.
Кони излезе от прикритието си, за да се прицели.
Хари също побърза да се възползува от внезапното залисване на психопата с кактуса. Той се изправи в друга част на ресторанта и стреля. Кони стреля два пъти. От дървената рамка до главата на психопата се разлетяха трески, стъклото се разби. Изстрелите на двамата бяха попаднали само на няколко пръста един от друг.
Човекът изчезна през летящата врата, в която попаднаха следващите изстрели на Хари и Кони. Тя продължи да се люшка. Ако можеше да се съди по размера на дупките от куршумите, вратата беше куха и най-вероятно изстрелите бяха преминали през нея и бяха настигнали психопата от другата страна.
Кони затича към кухнята. На места се хлъзгаше по разсипаната по пода храна. Съмняваше се, че ще имат късмета да го намерят ранен и гърчещ се като размазана хлебарка зад вратата. По-вероятно беше да ги дебне оттам. Но Кони не беше в състояние да спре. Не беше изключено дори да се хвърли срещу нея откъм кухнята като наближи. Но на Кони й беше накипяло и пет пари не даваше за опасността. Когато й беше накипяло, тя се втурваше с главата напред и дори нямаше значение, че почти през цялото време е в такова състояние.