Господи, колко обичаше работата си.
4
Хари мразеше подобни каубойски истории.
Ако си ченге, знаеш, че рано или късно ще се сблъскаш с насилието. Може изведнъж да се озовеш сред вълци, които са далеч по-опасни от вълка на Червената шапчица. Но ако това е част от работата, то не доставя удоволствие.
Освен ако не си Кони Гъливър. Хари затича приведен и готов за стрелба към кухненската врата. Той чуваше стъпките й зад себе си — дебнещи, притаени, но решителни и напористи. Хари знаеше, че ако се обърне, ще я види ухилена, почти като маниака, стрелял в ресторанта. Макар и да му беше ясно какво означава усмивката, тя винаги го объркваше.
Хари спря рязко пред вратата, ритна я и веднага отскочи встрани, защото очакваше в отговор порой от куршуми.
Но вратата се отвори широко назад, после полетя напред, без да последват изстрели. Затова при следващото отваряне назад Кони прелетя покрай него и нахълта в кухнята. Хари я последва, като проклинаше шепнешком, защото никога не го правеше гласно.
Във влажното, клаустрофобично кухненско помещение на скарите съскаха парчета месо, а в дълбоките тигани мазнината правеше мехурчета. Върху печката вряха тенджери с вода. От газовите фурни се чуваше пукане и пращене заради високите температури, а многобройните микровълнови печки тихичко бръмчаха.
Сред кухненското оборудване стояха изправени или приведени пет-шест готвачи и помощници. Бяха облечени с бели панталони и тениски, косите им бяха прибрани под здраво забързани шапки, а лицата им бяха мъртвешки бледи. Обгърнати от вълните пара и дим от месото, те приличаха повече на призраци, отколкото на живи хора. Когато влетяха Кони и Хари, те се обърнаха към вратата почти като един.
— Къде? — прошепна Хари.
Един от служителите посочи към полуотворената врата в задната част на кухнята.
Хари тръгна по тясната пътека вдясно от полиците с тенджери и прибори. От другата страна бяха наредени месарски дъски, машина за рязане на обелени картофи и още една за рязане на салата.
Пътеката се разширяваше пред дълбоките мивки и големите машини за миене на съдове покрай стената отляво. Полуотворената врата се намираше на около двайсет стъпки напред до мивките.
Кони се доближи до Хари, но внимаваше да не скъсява прекалено разстоянието, за да не станат двамата едновременно мишена за нападателя.
Тъмнината зад вратата тревожеше Хари. Вероятно отзад имаше склад без прозорци. Усмихнатият, кръглолик смахнат можеше да стане още по-опасен, когато го притиснат.
Кони и Хари застанаха от двете страни на вратата и за миг спряха да помислят. Хари с радост би размишлявал половин ден, докато смахнатият се пържи вътре. Но не се правеше така. От ченгетата се искаше да действуват, а не да реагират. Ако имаше изход от склада, всяко забавяне щеше да даде възможност на престъпника да избяга.
Освен това с партньор като Кони Гъливър човек не можеше да си позволи лукса да размишлява. Тя никога не проявяваше безразсъдство, действията й бяха професионални и предпазливи, но толкова бързи и агресивни, сякаш беше дошла в отдел „Убийства“ от корпуса за бързо реагиране.
Кони грабна една метла, облегната до стената. Хвана я ниско долу и бутна с нея дръжката на полуотворената врата, която се отвори навътре с продължително скърцане. Когато се отвори достатъчно широко, Кони хвърли метлата вътре в помещението. Тя изтрака върху покрития с плочки под като стари кокали.
Хари и Кони се спогледаха напрегнато от двете страни на вратата.
Вътре цареше тишина.
Без да открива тялото си, Хари погледна навътре, но не се виждаше нищо друго, освен тясна ивица мрак.
Чуваше се единствено съскането и пращенето на тенджерите и тиганите в кухнята и бръмченето на вентилаторите на тавана.
Очите на Хари свикнаха с тъмнината и той различи някакви геометрични форми, които изглеждаха тъмносиви на фона на непрогледния мрак. Изведнъж Хари разбра, че зад вратата няма склад, а площадка на стълбище.
Пак прокле полугласно.
— Какво? — прошепна Кони.
— Стълби.
Хари прекрачи прага не по-малко безразсъдно от Кони, защото нямаше друг начин. Стълбищата бяха тесни капани, където човек трудно можеше да избегне куршума, а тъмните стълбища бяха още по-опасни. Толкова беше тъмно, че не можеше да се разбере дали смахнатият се намира горе. Хари напълно съзнаваше, че е отлична мишена на фона на осветената кухня. Предпочиташе да блокира входа и да потърси друг път към втория етаж, но дотогава нападателят щеше или да изчезне, или да се барикадира така добре, че да се пожертвува животът на няколко полицаи, за да го измъкнат от скривалището.