— Заключи ли вратите? — попита тя Хари.
— Да.
Двамата влязоха в ресторанта, а скитникът повтори зад тях замислено:
— Ченгета?
4
Брайън изяде бисквитите и пържените картофи, после за кратко използва Най-Великата си и Най-Тайна сила, за да си осигури пълна уединеност, застана на ръба на терасата и се изпика през парапета в притихналото море. Често изпитваше желание да прави такива неща на публични места, дори понякога направо на оживените улици, защото знаеше, че неговата Най-Велика и Най-Тайна Сила няма да позволи да го открият. Облекчи мехура си, освободи защитата и се върна в къщата.
Само храната не стигаше да възстанови изгубената енергия. В края на краищата все още Ставаше бог, а според Библията първият бог е имал нужда от почивка на седмия ден. Преди да направи още чудеса, Брайън трябваше да поспи поне един час.
В осветената само от една нощна лампа спалня той постоя пред лакираните черни полици, където очи от най-различни видове и цветове плуваха в консерванти. Усети немигащите им вечни погледи. Тяхното обожание.
Развърза колана на червения халат и го изхлузи на пода.
Очите го обичаха. Обичаха го. Чувстваше любовта им и я приемаше.
Отвори един буркан. Очите в него принадлежаха на жена, която трябваше да бъде прочистена от стадото, защото можеше да изчезне от света, без някой да го е грижа за нея. Очите бяха сини, някога са били красиви, но сега цветът бе избелял и лещите бяха помътнели.
Брайън бръкна в течността, извади едното око и го задържа в лявата си ръка. Приличаше на зряла фурма — меко, но не размекнато и влажно.
Притисна го с длан към гърдите си и леко почна да го търкаля между зърната напред-назад. Не натискаше прекалено, не искаше да го повреди и все пак копнееше мъртвата жена да го види в цялото великолепие на неговото Ставане, да докосне всяка гладка повърхност, извивка и пора. Топчицата беше приятно хладна по топлата му кожа и оставяше влажна следа. Брайън сладостно потръпна. Плъзна окото надолу по плоския си корем, започна да описва кръгове и за миг го задържа в пъпа.
Извади и другото синьо око от буркана. Задържа го в дясната ръка и задвижи двете очи по тялото си — по гърдите, встрани, по бедрата, пак нагоре към корема и гърдите, от двете страни на врата, по лицето. Нежно въртеше влажните и гъбести топчици по бузите в неспирни кръгове. Толкова е приятно да си обект на обожание. Толкова прекрасно за мъртвата жена да получи благоволението да се докосне до Ставащия бог, който я бе осъдил.
По тялото му личаха влажни следи от консервиращата течност, но след като тя се изпари, можеше лесно да повярва, че те всъщност са сълзите, които мъртвата жена е проляла върху кожата му в израз на ликуване от свещения допир.
Другите очи по лавиците гледаха от отделните си стъклено-течни вселени и сякаш завиждаха на сините очи, които бяха получили възможност за съприкосновение.
На Брайън му се искаше майка му да дойде и да види очите, които го обичаха, обожаваха, почитаха и не можеха да се отделят от него.
Ала тя не можеше да погледне и да види, разбира се. Упоритата сбръчкана вещица пак щеше да се уплаши от него. Той я отвращаваше, макар и дори на нея би трябвало да е ясно, че той Става личност с трансцендентна духовна власт, съдник с меч, подбудител на Армагедон, спасител на света, заразен от прекалено много хора.
Върна сините очи в буркана и завинти капака.
Бе задоволил един вид глад с бисквити и пържени картофи, друг глад като разкри величието си пред паството в бурканите и видя страхопочитанието им. Сега беше време да поспи малко и да презареди акумулатора — изгревът наближаваше и той трябваше да изпълни обещанието си.
Мушна се в неподредените постелки и посегна да угаси нощната лампа, но се отказа. Лишените от тела обожатели в бурканите можеха да го виждат по-добре, ако стаята не бе изцяло затъмнена. Мисълта, че ще му се възхищават и обожават, дори когато спи, му доставяше удоволствие.
Брайън Дракман затвори очи, прозя се и почти мигновено заспа както винаги. Сънища: разпадат се големи градове, горят къщи, рухват паметници, масови гробници от натрошен бетон и стоманени конструкции, докъдето виждат очите, а небето е затъмнено от орляците прииждащи лешояди.
5
Той тича в тръс, после забавя стъпката и накрая уморено пълзи под сенките, докато все повече се доближава до нещото, което убива. Миризмата е силна, остра, гадна. Не на мръсно като онзи смрадлив човек. Различна е. И посвоему по-лоша. Интересно.
Не го е страх. Не го е страх. Не го е страх. Той е куче. Има остри зъби и нокти. Силен е и бърз. Да души и да проследява, е в кръвта му. Той е куче, хитро и безпощадно и не бяга от нищо. Роден е да преследва, не да бъде преследван. Гони безстрашно всичко, което си поиска, дори котки. Дори да драскат носа му, да го хапят и да го унижават, все пак той преследва котките без страх, защото е куче, може би не чак толкова хитър като котките, но той е куче.