Минава покрай редица гъсти олеандри. Красиви цветове. И плодове. Плодовете не се ядат. От тях ти става лошо. Познава се по миризмата. Също листата. И цветовете.
Цветовете никога не се ядат. Веднъж опита. Но в цвета имаше пчела, оттам влезе в устата му, забръмча и го ужили по езика. Много лош ден, по-зле от котките.
Продължава да пълзи. Не го е страх. Не. Не. Той е куче.
Място, където има хора. Високи бели стени. Тъмни прозорци. Близо до покрива има квадратче бледа светлина.
Промушва се покрай мястото.
Тук миризмата на лошото нещо е силна и все повече се засилва. Почти изгаря носа. Като амоняк, но не съвсем. Студена миризма, мрачна, по-студена от лед и по-тъмна от нощта.
Спира на половината път покрай високата бяла стена. Ослушва се. Души.
Не го е страх. Не го е страх.
Нещо отгоре изкрещява: „Ухуууууууууу“.
Страх го е. Врътва се и се затичва обратно.
Ухууууууууууууу.
Чакай. Звукът му е познат. В нощта лети сова и търси плячка.
Уплаши се от една сова. Лошо куче. Лошо куче. Лошо.
Спомни си момчето. Жената и момчето. Пък и… миризмата, мястото, мигът са интересни.
Пак се връща и пълзи покрай мястото, където има хора, бели стени, бледа светлинка отгоре. Стига до желязна ограда. Тясно е да се промуши. Не чак толкова като тръбата, където гониш котката, заклещваш се, котката продължава, а ти се извиваш, риташ, мъчиш се дълго в тръбата, мислиш, че никога няма да се освободиш и после се сещаш, че котката може да се върне по тъмната тръба и да издраска с нокти носа ти, а ти си безпомощен и неподвижен. Тясно е, но не чак толкова. Завърта се, рита със задните крака и се промушва.
Стига до края на мястото, завива и вижда нещото, което убива. Зрението му не е така остро като обонянието, и все пак различава мъж, млад на вид. Знае, че е лошото нещо, защото издава странната тъмна и студена миризма. Преди изглеждаше различно, не беше млад човек, но миризмата е същата. Със сигурност това е нещото.
Замръзва.
Не го е страх. Не го е страх. Той е куче.
Лошото нещо, което е млад мъж върви към мястото, където има хора. Носи торби с храна. Шоколад. Сладкиши. Пържени картофи.
Интересно.
Дори лошото нещо яде. Било е отвън, яло е и сега влиза вътре. Може би част от храната е останала. Може да помаха с опашка, да изскимти дружелюбно, да седне и да изпроси нещичко вкусно да, да, да, да.
Не, не, не, не. Лоша идея.
Но пък има шоколад.
Не. Забрави за него. От такива лоши идеи ти одраскват носа. Или нещо по-лошо. Умряло като пчелата в локвата или мишката в канавката.
Нещото, което убива, влиза вътре и затваря вратата. Страшната му миризма отслабва.
Също и миризмата на шоколад. Е, няма как.
Ухууууууууу.
Това е само сова. Кой ще се уплаши от сова? Не и куче.
Известно време души около мястото, където има хора — трева, пръст и плоски камъни, каквито хората обичат да слагат около местата си. Храсти. Цветя. Различни видове забързани бръмбари в тревата. Няколко неща, на които хората сядат… до едното от тях има парче бисквит. Шоколадов. Добре, добре, излапа го. Души наоколо, отдолу, насам-натам, но няма повече.
Гущерче! Стрелва се по камъните, хвани го, хвани го, хвани го, хвани го. Оттук, оттам, между краката ти, ето сега, идва, не, изчезва. Къде ли е сега? Ето го, бързо, не го изпускай, хвани го, хвани го, искаш го, трябва ти и хоп… тряс по желязната ограда.
Гущерът изчезва, но оградата мирише на прясна човешка урина. Интересно.
Тя е от нещото, което убива. Не е приятна. Не е и лоша. Просто е интересна. Нещото, което убива, прилича на хората, пикае като тях, затова сигурно е човек, нищо че е особен и различен.
Следва пътя на лошото нещо от мястото, където се е изпикало до вратата. Ниско долу на, голямата врата има вратичка почти с неговите размери. Души я. Вратичката мирише на друго куче. Миризмата е съвсем слаба, едва доловима, но със сигурност е кучешка. Много отдавна оттук е минавало куче. Интересно. Толкова отдавна, че трябва да души, да души и пак да души, за да разбере нещичко. Мъжко куче. Нито малко, нито прекалено голямо. Интересно. Нервно куче… или може би болно. Отдавна. Интересно.
Помисли.
Врата за хора. Врата за кучета.
Мисли.
Значи това не е място, където има само хора. То е място, където има хора и кучета. Интересно.