Мушва нос в студената метална вратичка и тя се отваря навътре. Той пъхва глава само колкото да подуши и да се огледа.
Място, където хората държат храна. Тя е скрита, не се вижда, но улавя миризмата. Най-силна обаче е миризмата на лошото нещо, толкова е силна, че той губи интерес към храната.
Миризмата го отвращава и плаши, но в същото време любопитството му го тласка напред. Промушва се през отвора, металната вратичка се плъзва по гърба му и после се затваря с леко изщракване.
Вътре е.
Ослушва се. Бръмчене, тракане, лек звук. Като от машини. Иначе е тихо.
Не е много светло. Само в някои от машините просветват лампички.
Не го е страх. Не, не, не.
Пропълзява от едно тъмно пространство в друго, присвива очи в мрака, ослушва се, души, но не намира нещото, което убива, докато не се изправя отдолу под стълбата. Поглежда нагоре и разбира, че нещото е някъде горе.
Тръгва по стълбата, спира, продължава, спира, поглежда обратно към долния етаж и се чуди също както при преследването на котки: какво прави тук? Ако няма храна, ако няма женска в горещината, ако няма никой да го гали, да го чеше и да си играе с него, защо е тук? Всъщност не знае отговора. Може би просто е в кучешката природа да любопитства какво има зад следващия ъгъл, зад следващия хълм. Кучетата са особени. Те са любопитни. Животът е особен и интересен и той има чувството, че всяко ново място или всеки нов ден могат да му покажат нещо толкова различно и особено, че само като го види и подуши, ще разбере света по-добре и ще бъде по-щастлив. Има чувството, че го чака нещо прекрасно, толкова хубаво, че не може да си го представи, но по-добро от храната, от женските в горещината, от галенето, чесането, играта, тичането по плажа с разрошена от вятъра козина, преследването на котки и дори от хващането на котка, ако това изобщо е възможно. Дори друг, в това страшно място със силната миризма на нещото, което убива, от която му се киха, той все пак има усещането, че прекрасното е някъде съвсем наблизо.
И не забравяй жената и момчето. Те са добри. Обичат го. Затова сигурно ще намери начин да спре лошото нещо да не ги тревожи повече.
Качва се по-нагоре по стълбите и стига до тясно пространство. Тръгва напред и души вратите. Зад една от тях има мека светлина. И още нещо, много тежко и горчиво — миризмата на нещото, което убива.
Не го е страх, не го е страх, той е куче, гонче и ловец, добро и смело, добро куче, добро.
Вратата е открехната. Мушва нос в отвора. Може да бутне вратата и да влезе, но се колебае.
Тук няма нищо прекрасно. Може би някъде другаде в това място, където има хора, може би зад някой друг ъгъл, но не и тук.
Защо не си тръгне, да излезе на алеята и да погледне дали дебелият не му е оставил още храна.
Така би постъпила котка. Да се измъкне. Да избяга. Той не е котка. Куче е.
Дали обаче на котките им издраскват носовете и те кървят и ги болят дни наред? Интересна мисъл. Никога не е виждал котка с одраскан нос, никога не е успявал да се приближи достатъчно, за да издраска някоя от тях.
Но той е куче, не е котка, затова бутва вратата. Тя се отваря лесно. Влиза вътре.
Младият мъж, който е лошото нещо, лежи върху черен плат над пода. Изобщо не помръдва, не издава никакъв звук, очите му са затворени. Умрял ли е? Мъртво лошо нещо върху черен плат.
Приближава се и души.
Не. Не е умрял. Спи.
Нещото, което убива, яде, пикае и сега спи. Затова много прилича на другите хора, също и на кучетата, но то не е нито човек, нито куче.
Ами сега?
Гледа заспалото лошо нещо, представя си как може да скочи отгоре му, да излае в лицето му, да го събуди, да го изплаши и може би тогава то ще спре да идва при жената и момчето. Може дори да го ухапе, лекичко, поне веднъж да постъпи като лошо куче, само за да помогне на жената и момчето, да го ухапе по брадичката. Или по носа.
Заспало, нещото не изглежда толкова страшно. Не толкова силно и бързо. Той не помни защо се уплаши толкова преди.
Оглежда черната стая. Горе светлината се отразява в много очи, които плуват в шишета — очи на хора без хора, очи на животни без животни. Интересно е, но не е хубаво, никак даже.
Пак се чуди какво прави тук. Разбира се, това място е като тръбата, където се заклещваш, като дупка в земята, където живеят едри паяци и хич не обичат да си пъхаш носа при тях. После разбира, че заспалият млад мъж, който е лошото нещо, е като онези смеещи се момчета, които миришеха на пясък, слънце и морска сол. Такива хора те галят и те чешат зад ушите, а после се опитват да те подпалят.
Глупаво куче. Глупаво направи, че дойде. Добро, ама глупаво.
Лошото нещо мърмори в съня си.
Той се дръпва назад, обръща се, подвива опашка и тихо излиза от стаята. Слиза по стълбите, маха се оттам, не го е страх, не го е страх, само е внимателен, не го е страх, но сърцето му бие лудо.