Ибн-Тарик се усмихна на монгола, който го изгледа със същото невъзмутимо изражение.
— Точно преди Байджу да бъде доведен тук, за да разговаряме, аз научих, че той наскоро е получил с ваша помощ някаква информация, която ще увери монголите, че ще могат да превземат Белия дворец много лесно. Нямам представа каква е тази информация, но помолих войниците да проучат дали и вие двамата няма да се присъедините към разговора ни. За съжаление, нареждането да ви доведат тук е било разбрано погрешно.
— Аха! — възкликна Брайън така, че всички да го чуят. Най-сетне бе успял да задоволи глада си и сега се възползваше от съда с вода и кърпата, които един прислужник бе поставил пред него. Изведнъж обаче Брайън престана да се мие, вероятно защото бе уловил погледа на Байджу, изпълнен с омраза и заплаха. Джим подозираше, че дребният монгол съжалява, че не е убил него и Брайън, преди да бъдат хванати в капана, където щяха да се опитат (ако трябва — и с магия) да измъкнат тайната на бягството им от Белия дворец. Байджу ги бе оставил живи, защото е смятал да използва опита им с тайния тунел. Сега съжаляваше за това.
Джим се обърна към Ибн-Тарик, който бе зает със слуга, шепнещ му нещо в ухото. Щом Джим го погледна, прислужникът се изправи и излезе през стената. Ибн-Тарик извади една от репетираните си усмивки.
— Току-що ми съобщиха, че Мурад Богатия иска да се срещне с вас. Бихте ли ме последвали?
Разнесе се тих шум от стъпки и леко потракване на метал. Огледаха се и видяха как най-малко дузина войници в синьо-бели униформи, въоръжени с копия и мечове влизат в стаята през вратата, през която бяха влезли и Джим и Брайън.
— Вероятно можем да тръгваме — любезно каза Ибн-Тарик.
Глава 25
Въоръжените мъже ги заобиколиха от двете страни и ги поведоха учтиво, но твърдо по коридора. Групата бе достатъчно голяма, за да го изпълни. Вървяха все направо и скоро стигнаха до една висока врата. Тя водеше към огромна празна стая без никаква мебелировка, с изключение на балдахин, разположен под куполовидния покрив. Там, върху куп възглавници, заобиколен от подноси, чаши и стъкленици, седеше някакъв едър мъж.
Щом се приближиха, Джим забеляза, че непознатият не е просто едър, а направо огромен. Освен това лицето му почти не се виждаше изпод забележително дългата пухкава бяла брада, която сякаш започваше под очите му и покриваше скулите, брадичката и шията му като с одеяло. Единственото видимо нещо бе черната вътрешност на устата на мъжа, който в момента лапваше хапка от храната.
На главата си носеше тюрбан и бе облечен в пищна широка копринена мантия в пурпурно червен цвят, която му придаваше още по-огромен вид. На Джим му хрумна, че са нужни най-малко четирима прислужници, с чиято помощ непознатият да се изправи на крака.
Мислите му бяха смутени от приглушения глас на Брайън.
— Това ли е онзи, когото наричат Богатия? Нещо тук не е наред, Джеймс. Струва ми се, че съм го виждал и преди.
— Къде? — попита Джим, но вече се бяха приближили към едрия домакин и не можеха да си шепнат.
— Добре дошли! — каза огромният мъж с дебел глас. — Моля, седнете!
Слугите се разтичаха наоколо с възглавници, подноси и масички. На Джим и Брайън бяха връчени халби, пълни (за радост на Брайън) с червена течност, очевидно вино.
— Богати Мурад, за тези хора ти говорех толкова много: монголът Байджу и благородните франки сър Джеймс и сър Брайън.
— Изключително ми е приятно да се запознаем — каза Мурад Богатия. — Скъпи гости, прав ли съм, че вие, не почитащите Аллаха, вярвате, че можете да пиете алкохол.
Едва ли Джим забеляза, че Байджу също държи халба и вече почти я беше пресушил. Ибн-Тарик не каза нищо, така че явно на Джим или Брайън се падаше да отговорят.
— Прав сте, Богати Мурад — отвърна Джим. — Благодарим ви за виното, което е изключително приятно.
— Желая гостите ми да са доволни и да им доставя всички възможни удоволствия — кимна Мурад. — Високо ценя храните и питиетата си и бих искал и другите да ги оценят. Съблюдавам волята на Аллаха и храня всеки наистина гладен, който е дошъл пред дома ми. На най-скъпите ми гости предлагам и най-отбрани храни.
— Всички знаят това, Велики Мурад — каза Ибн-Тарик, докато Джим се мъчеше да отговори възможно най-любезно.
— Това е добре — отново кимна Мурад. — Франки, разбрах, че търсите франкски роб, а моят голям приятел Ибн-Тарик ви помага в търсенето. Аз също ще сторя всичко възможно, за да ви помогна. Как изглежда този роб?