— Простете ми, велики Мурад и Ибн-Тарик, но се случи нещо забележително. Приятелят ми Брайън и аз току-що видяхме човек, който поразително прилича на онзи, когото търсим. Беше облечен като прислужник и преди миг излезе през онази стена.
Джим посочи стената в дясно на Мурад.
— Един от слугите ми? Сигурен ли си, франк?
— Не мога да съм съвсем сигурен, а също и сър Брайън. Дали е възможно мъжът да се върне, за да го огледаме по-добре?
— Наистина, чудесата днес са навсякъде — отбеляза Ибн-Тарик, потривайки мустаците си.
— Как точно изглежда? — попита Мурад.
— Възрастен е, по-стар от другите, които ни обслужват откакто сме тук — отговори Брайън. — Има сива коса и е някак по-прегърбен и слаб, отколкото си го спомням, но много прилича на сър Джефри, ако не е и самият той!
— Тук, в моя дом?! — възкликна Мурад и плесна три пъти с ръце.
Стената, през която бе излязъл загадъчният слуга, отново се отвори. Този път от вътре излезе висок старец с къдрава бяла коса и дълъг жезъл с позлатен връх. Старецът се поклони ниско на Мурад.
— Какво ще заповяда Мурад Богатия? — попита той.
— Преди малко тук е идвал един слуга, по-стар от другите, прегърбен и с посивяла коса. Гостите ми са го разпознали и биха искали да го видят отново. Намери го и го прати тук.
— Заповедта ще бъде изпълнена — поклони се старецът с жезъла и изчезна зад стената, която отново се затвори.
— Добре ли познавахте този франк? — попита Ибн-Тарик, обръщайки се към Джим и Брайън.
— Много добре, въпреки че не съм го виждал от години — кимна Брайън.
— Скоро ще разберем кой е — каза Мурад.
Само след няколко секунди стената за пореден път се разтвори и слугата, когото Джим бе зърнал, влезе в стаята, следван от брадатия старец с жезъла, който го изтика пред Мурад. Въпреки, че лицето на роба бе извърнато надолу, по него ясно се четеше пълно отчаяние. Слугата не погледна Мурад в лицето.
— Как се наричаш? — попита домакинът.
— Наричам се Неверникът — отвърна мъжът с глух, дрезгав глас.
— Ти си роб тук. Обърни се към гостите ми, за да могат да ти видят лицето.
Мъжът се извърна бавно, но очите му гледаха надолу.
— Вдигни си главата! — строго нареди стареца с жезъла.
Слугата повдигна лице. Брайън се взираше в него със странно ожесточение. Останалите също наблюдаваха с интерес.
— Никога не съм предполагал, че човек може дотолкова да се промени — тихо каза Брайън с глас, подобен на ръмжене. — Мисля, че е той. Сър Джефри?
Слугата повдигна още малко глава и погледна Брайън.
— Отговори му! — заповяда Мурад.
— Аз… — мъжът почти заекваше, — някога бях… сър Джефри де Чени.
Брайън скочи на крака, отиде при слугата и го прегърна, целувайки го и по двете бузи.
— Сър Джефри? Помните ли ме? Аз съм Брайън Невил-Смит! Спомнете си колко често ходех в Малвърн и на практика израснах заедно с дъщеря ви Джеронд.
— Джеронд… — Робът изглеждаше напълно вцепенен и не отвърна на прегръдката на Брайън.
Чувствата на Джим бяха смесени. От една страна нямаше нищо лошо в случващото се — всъщност сцената бе изключително трогателна. Но нещо в нея не бе наред. Съвпадението беше прекалено голямо и смущаващо. Срещнаха Ибн-Тарик, който познава Мурад, който пък случайно притежава роб, който се оказва именно човека, когото издирваха из половината Близък Изток.
— Сър Джефри, кажете нещо! — настояваше Брайън.
— Може би му дойде в повече — предположи Джим, — все пак от години не е виждал сънародници. Ако Брайън и аз можем да постоим насаме с него известно време…
— А на мен ми се струва съвсем изкуфял — вметна подигравателно Байджу.
— По-вероятно е да е силно изненадан от някого, когото отдавна не е виждал — каза Ибн-Тарик. — Предложението на сър Джеймс звучи разумно. Велики Мурад, чието милосърдие и щедрост не знаят граници, би ли разрешил този роб да остане насаме с гостите ти?
— Така да бъде — кимна Мурад и махна щедро с ръка. После погледна брадатия старец с жезъла и раздвижи пръстите си. Мъжът с жезъла застана пред Брайън и каза:
— Последвайте ме, моля.
Робът тръгна веднага, Брайън го последва, а Джим се присъедини към групата с един скок.
Излязоха от голямата стая и преминаха през отвор в стената. Озоваха се в тесен, но богато украсен коридор, който ги отведе в малка, но също богато мебелирана стая. Брадатият старец с жезъла спря и заяви:
— Ще останете тук, докато Мурад Богатия не ви призове.
После се завъртя на пети и излезе. Щом стъпките му по каменния под на коридора заглъхнаха, робът бавно вдигна очи към Брайън и попита с тъжен глас:
— Наистина ли си ти, Брайън? Нали не сънувам?