— Аз съм, сър Джефри. Елате насам…
Брайън подхвана възрастния мъж под ръка и го заведе до една от стените, където имаше купчина възглавници.
— Седнете, сър Джефри. — Наложи се почти да бутнат стареца надолу върху възглавниците, където той по навик кръстоса крака по източен маниер. Джим и Брайън седнаха до него.
— Брайън — заговори мъжът с треперещ глас, — спомняш ли си как търсеше хобгоблини в един от комините и се заклещи вътре? Джеронд дойде с викове при мен и беше сигурна, че ти се е случило нещо ужасно. Трябваше сам да се пъхна в комина, за да те извадя оттам.
— Добре си спомням случката — засмя се Брайън. — Спомням си и хубавия пердах, който изядох заради глупавата си пакост.
— Това бе просто детска лудория — усмихна се сър Джефри, — навремето бях много нетърпелив…
Той вдигна ръка и леко докосна едната буза на Брайън.
— Вече си станал мъж и рицар. Дори имаш белези…
— Спомняте ли си — каза Брайън. — Коледата, когато никой не очакваше да се приберете у дома, а вие дойдохте един ден по-рано, тогава бях четиринадесет годишен и двамата с Джеронд мислехме, че ще прекараме сами празниците. Тогава вие се появихте.
Сър Джефри кимна.
— А пък следващия Великден… — Брайън потъна в порой от спомени. Джим стоеше незабелязан от страни. Сър Джефри кимаше на всичко, което Брайън казваше, но не можеше да разбере дали наистина си спомня случките или просто се съгласява с говорещия. Лицето му изглеждаше много щастливо.
Докато сър Джефри и Брайън подновяваха познанството си, Джим се зае със собствените си мисли. Намирането на сър Джефри не означаваше край, а по-скоро начало на проблемите.
Мурад се отнасяше с Джефри като с роб, следователно той бе негова собственост. Дали Мурад щеше да пусне Джефри? Вероятно. Но дори и да го освободеше безплатно, пътуването обратно към Англия щеше да струва скъпо на Брайън, а и на Джим.
Джим крачеше неспокойно из стаята и се опитваше да намери решение на проблемите, които изникваха едновременно. Брайън все още имаше доста от златните монети, спечелени на турнира. Монетите бяха зашити в подплатата, която Брайън носеше под ризницата и понеже самата подплата бе пришита и към ризницата, нейната тежест прикриваше тежестта на монетите.
По английските стандарти сумата бе значителна, но как ли би изглеждала в очите на Мурад, който, ако се съди по къщата, прислугата и почтителното отношение на Ибн-Тарик, явно бе милиардер. Дори ако монетите на Брайън и парите на Джим се окажеха достатъчни за откупуването на сър Джефри, после тримата щяха да останат без средства или друга помощ в един непознат град, далече от Европа.
На първо място стоеше въпросът как да покрият разходите по пътуването към дома? Как да тръгнат от Палмира и да стигнат в Триполи, където Брайън вероятно щеше да намери някакви англичани и да заеме от тях пари за обратния път? От всичко, видяно до сега, Джим бе разбрал, че по тези земи заеми не се даваха лесно на чужденци. Всъщност, това важеше за всички части на света.
На второ място изникваше проблемът за Ибн-Тарик и Байджу. Присъствието и на двамата в кервана вече можеше лесно да се обясни с факта, че те имаха помежду си политически отношения, свързани с придвижването на Златната орда към Ливан и взаимоотношенията на монголите с мамелюките или Египетския халифат. Според думите на Ибн-Тарик, последните две неща бяха едно и също.
Може би Ибн-Тарик и монгола също щяха да поискат нещо в замяна на свободата на сър Джефри. Байджу не ги бе снабдил с камили, взел от крепостта на асасините и докарал така светкавично в Палмира, само защото имаше щедро сърце.
Въпреки, че все повтаряше думата „приятели“ Ибн-Тарик също не бе извор на безкрайна щедрост. Нещо повече — той имаше прекалено много връзки и прекалено често се появяваше на точното място в точното време, за да му се има доверие. Дали бе възможно от самото начало да е знаел, че издирват сър Джефри? И ако е знаел, откъде е научил? Дали не е планирал да ги заведе при бащата на Джеронд, а после да поиска отплата за помощта си? Ибн-Тарик бе най-дипломатичния политик и един от най-мъдрите хора, които Джим бе срещал в четиринадесети век. Изглеждаше напълно възможно да е получил съобщение от Кипър, че един английски рицар търси сър Джефри. Въпросът бе защо египтянинът се интересуваше от това? Вероятно Ибн-Тарик бе получил оскъдни сведения и затова се бе присъединил към кервана и се бе опитал да измъкне информация от Джим. Понеже не бе успял да го стори, някак бе успял да уреди Хасан Ад-Димри да отвлече Брайън и Джим и да ги затвори в Белия дворец. Но дали бе предвидил бягството им от крепостта на асасините?