Върху подвижната повърхност на течността се появи образът на стаята. Тя беше празна, не се виждаха нито хора, нито кучета.
— Аз нищо не виждам — вметна Анджи, която любопитно надничаше през рамото му.
— Не би трябвало — отвърна разсеяно Джим. — Ти не владееш магията.
— О, разбира се — каза Анджи — Колко съм глупава! Едва ли някога ще мога да овладея подобно сложно нещо.
Тя се отдръпна и отиде при завесите. Погледът й бе толкова гневен, че би могъл да пробие дупка в плата.
— Какво? — попита Джим, все още с раздвоено внимание. Знаеше, че Анджи току-що е казала нещо важно, но той не го бе чул. Върна се към гадаенето и се опита да види образите на Байджу и Ибн-Тарик, независимо от мястото, на което се намираха.
В купата се оформи нова картина. Тя представляваше стая, не много по-различна от първата, но с повече мебели. Ибн-Тарик говореше нещо, Байджу го слушаше, а Келб ги наблюдаваше.
— Добре — промърмори Джим и веднага започна да издирва образа на Мурад и настоящото му местоположение.
Изведнъж си спомни, че кафявото куче, което със сигурност беше Келб, гледаше само него и Брайън. Този спомен засили у Джим подозрението, че цялата тази сцена с Мурад и сър Ренел, представящ се за сър Джефри, е била разиграна само за да заблуди Джим и Брайън. Сър Ренел им бе показан така, както измамник-картоиграч пробутва определена карта на човек, който си мисли, че я е взел случайно от масата.
Най-важното сега бе да открият къде се намира самият Мурад. Джим отново се съсредоточи върху водата и в нея пак се оформи нов образ. Джим видя Мурад, който лежеше на легло, съставено само от дюшек, поставен на пода на стаята. Обстановката не бе богата, а дюшекът не бе дебел и не повдигаше Мурад на повече от два фута над земята.
— Хоб… и Хоб от Малвърн — каза Джим. — Елате и погледнете във водата. Искам да ви покажа нещо.
Нещо в ума му прещрака и му подсказа, че ако се съди по последната й реплика, Анджи е крайно недоволна от нещо.
— Анджи, ако искаш да видиш как изглеждат нещата във водата, ела и погледни. Направих една от картините видима за всеки.
— Не, благодаря — отвърна Анджи, без да се обръща. Все още бе страшно ядосана на Каролинус, Джим, Брайън… и дори донякъде на Джеронд. Джеронд знаеше причината за гнева й и като приятелка трябваше да покаже поне малко съчувствие.
После се сети, че ако Джеронд направи това сега, ще се развика и на нея. А пък Джеронд никога не оставаше длъжна в такава ситуация. Всичко това бе направо смехотворно. Анджи усети, че се усмихва и гневът й се изпарява.
„Джим не разбира“, помисли си тя. „И никога няма да разбере.“ Обърна се, отиде при Джим и се наведе над водата.
— Кой е този мъж с брадата? — попита Анджи.
— Един, който се нарича Мурад Богатия — отвърна Джим. — Той притежава тази къща, в която се намираме. Хоб, можете ли двамата с Хоб от Малвърн да отидете до отвора в стената, която е зад мен? През него влязох тук. Не огледах подробно, но ми се струва, че стената в достатъчно дебела и в нея има проход. Цялата къща е пълна с такива проходи. Можете ли двамата да проучите и да разберете как се стига до стаята, в която се намира мъжа, когото виждате във водата?
Двете духчета се вторачиха в образа на Мурад.
— Не виждам защо не — каза Хоб. — Приличат на комини, само че не са насочени нагоре, а настрани.
— Бързо ли ще откриете мъжа? — попита отново Джим. — Той сега е сам и аз искам да стигнем до него докато е сам и възможно най-бързо. Добре ще бъде, ако намерите маршрут, по който няма да се сблъскаме със слугите. Те също използват проходите.
— Няма нужда хобгоблините да търсят пътя — намеси се сър Ренел. — Аз го знам. Това е една от стаите в покоите на Мурад. Там той често си почива за около час. Ще ви заведа, а ако срещнем други прислужници, ще отклоня въпросите им.
Джим се обърна към Брайън:
— Какво мислиш, Брайън? Ако останем насаме с Мурад, ще научим повече за положението, в което попаднахме. Предлагам да опитаме да се доберем до него и да го разпитаме.
— Идеята е отлична — кимна Брайън. — Но аз ще вървя първи, дори и сър Ренел да показва пътя.
Той тръсна леко ръка и ножът от ръкава се озова в юмрука му, после погледна към двете жени. Джеронд също извади своята кама с бързината и ловкостта на фокусник. Анджи бе по-бавна, ножът й бе по-малък, но също бе добре скрит в облеклото. От своя страна Джим бръкна под източната си дреха и в чорапите, които Анджи му бе изплела по западен маниер. Там бе скрит нож, който в Шотландия наричаха skean dhu. Имаше късо острие, широко при дръжката, но силно изтънено към върха и бе изключително удобен за държане.