— Защо я доведе тук? — извика Мурад.
— Защото си спомних какъв бях някога — отговори сър Ренел.
— По дяволите! — изръмжа фалшивият Мурад или истинският сър Джефри. — Все още имах шанс, ако ти си бе изиграл ролята!
Той скочи от леглото и се изправи, извисявайки се над сър Ренел.
— Говори и прави каквото искаш — отвърна сър Ренел и безстрашно вдигна очи. — Бях забравил кой съм, но отново си върнах изгубеното, като ги доведох тук, при теб. Сега прави каквото искаш.
Сър Ренел се извърна настрани с безразлично изражение. Истинският сър Джефри примигна, после погледна Джеронд.
— Дъще… — прошепна и пристъпи напред.
Джеронд се отдръпна. Лицето й сякаш бе от камък, а гласът — от лед:
— Ти имаш гласа и маниерите на моя баща, но съм ти дъщеря, само по грешка на природата! Ти, който хокаше сър Ренел за това, че ни е довел тук, поглеждал ли си се скоро в огледалото? Представляваш жалка и грозна картина. Значи накрая намери богатството, което търсеше. Станал си мюсюлманин и несъмнено живееш щастливо със своя харем и всички други пороци, характерни за неверниците.
— Джеронд, изслушай ме…
— Не искам да ви слушам, сър! — отсече Джеронд и отстъпи още една крачка назад. — Искам само да върнете жалкото си тяло в Англия, да се облечете като английски рицар, да се престорите на християнин и да ми дадете благословията си да се омъжа за сър Брайън Невил-Смит! След това можете да се върнете тук, при харема си!
Глава 27
— Ти не разбираш! — повтори Мурад-Джефри. Той се разтършува из дрехите си и те се свлякоха на земята. Измъкна ръце от ръкавите и измежду множеството пластове плат и подплънки излезе висок, слаб, сивокос, гладко избръснат мъж, който наистина много приличаше на сър Ренел. Всичко, което оформяше масивното телосложение на Мурад (дори пухкавата бяла брада) лежеше на купчина на земята.
— Вярно е, че цяла Палмира ме смята за мюсюлманин — каза тихо сър Джефри, — но нямам харем. Ти не разбираш! Има толкова много неща, които не мога да ти обясня. Но, Джеронд, аз съм твоят баща и винаги съм бил такъв. Винаги съм те обичал и…
— Така ли? — подметна Джеронд.
— Но ти…
— Ти никога не си ме обичал! — извика Джеронд в пристъп на ярост. — Ти не ме забелязваше, докато не станах на единадесет години и вече можех да играя ролята на домакиня в Малвърн! Единадесет години, сър Рицарю, татко! Ти ме остави да върша работа, която би затруднила и възрастна и опитна жена. И аз се справях. А ти си идваше у дома и заминаваше, когато си пожелаеше, без дори да забележиш, че замъкът е в пълен ред и надеждно защитен, че земите раждат и че хората ни са верни. Всичко това бе моя заслуга, а ти дори не забелязваше!
— Правех го заради теб. Цял живот се стремях да постигна нещо за теб и за майка ти. Тя почина прекалено млада, но ти беше силна и млада, а аз имах амбиции и се опитвах да ги осъществя. Имахме нужда от пари…
— Ти имаше нужда от пари! Трябваха ти за стотиците ти начинания. Пари, с които можеше да отидеш където искаш и да се включиш във всяка безумна авантюра, която ще ти донесе богатство. Е, накрая намери своето богатство. Но прибра ли се с него при мен у дома? Не! Стоиш си тука, а твърдиш, че всичко това било за мен.
— Не разбираш! — повтори сър Джефри и се огледа безпомощно. Джим му съчувстваше донякъде, въпреки че му беше трудно да повярва на добрите му намерения. Обаче лицата на Брайън и Анджи бяха не по-малко строги от това на Джеронд.
— Не съм мюсюлманин. Все още съм християнин — каза сър Джефри.
— Тогава го докажи! — извика Джеронд. — Намери в това забравено от Бога място свещеник, изповядай му се, кажи му, че си ми баща и дай благословията си за брака ми. После застани до нас, когато свещеникът ни венчава. След това с радост ще те оставя на пороците ти.
— В Палмира няма християнски свещеник — отвърна сър Джефри.
— Тогава ще почакаме, докато мине някой, пътуващ с керван към мисията си! Ще се изповядаш, ще разрешиш да се оженим и ще се върнеш там, където си сега!
— Дори и да се появи свещеник, няма да мога да направя никое от нещата, които изброи. Повярвай ми, не мога да ти кажа защо. Не мога да сторя това, което искаш, както и не мога да се прибера у дома с теб. Джеронд, и аз копнея да зърна Малвърн.
Джеронд се изсмя горчиво.
— О, да. Не можеш да сториш нищо от нещата, заради които дойдохме до тук. Съжалявам, татко, но не мога да ти повярвам.
Тя посочи лявата си буза и попита:
— Виждаш ли този белег? Получих го, защото ти не беше в къщи, за да ме защитиш. Не си беше в къщи, за да водиш отбраната на замъка. Малвърн бе превзет, а аз бях в ръцете на човек, който каза, че ще ме обезобразява бавно, ден след ден, докато не се съглася да се оженя за него. След това, с помощта на подкупени от него членове на двора, щеше да обяви теб за заминал на Божи гроб, мен да ме спечели за съпруга, а Малвърн да му стане трофей. Аз не му се дадох, спасих замъка до твоето завръщане — когато и да бъде то. Направих го за теб, татко, а ти сега не можеш да направиш това, от което аз имам нужда!