Сър Джефри затвори очи. Бръчките по лицето му станаха по-дълбоки и сега изглеждаше с двайсет години по-стар.
— Не мога нищо да направя, Джеронд, и не мога да ти обясня защо. Мисли си за мен каквото искаш. Това, което правя сега, е много по-добро за теб от онова, което искаш да направиш. Поне по този въпрос трябва да ми повярваш!
— Никога! — заяви Джеронд и му обърна гръб.
Анджи се приближи до нея и се опита да я прегърне през раменете, но Джеронд я отблъсна:
— Не сега, Анджела. Не сега. Не искам да те нараня. Можеш просто да постоиш до мен.
Двете стояха мълчаливо една до друга, с гръб към останалите.
Сър Джефри въздъхна, обърна се и започна да навлича отново гигантския костюм на Мурад.
— Почакайте малко, сър Джефри — спря го Джеймс. — Познавате ли ме?
— Не — отвърна сър Джефри с безизразен глас.
— Аз съм ваш съсед. Казвам се сър Джеймс Екерт и живея в Малънконтри.
Сър Джефри остави за миг дегизировката си и се обърна към Джим.
— В Малънконтри?
— Да. Взех го от същия зъл рицар, който беляза лицето на дъщеря ви. Аз съм близък приятел на сър Брайън и Джеронд. Същото важи и за съпругата ми лейди Анджела, която сега стои до Джеронд. Предлагам ви да размислите дали няма възможност да се измъкнете от капана, в който смятате, че сте попаднали. В Англия съм известен като Драконов рицар, защото мога да се превръщам в дракон. Всъщност съм и магьосник, ученик на Каролинус, когото би трябвало добре да познавате.
— Магьосник ли? — сър Джефри бе озадачен.
— Точно така. Не прахосвам магия на ляво и надясно, но съм в състояние да постигна повече от тези, които не са магьосници. Ако ни разкажете повече за това, което ви задържа тук, аз мога да сторя нещо, което вие не сте си и представяли, че е възможно и да ви освободя.
Сър Джефри замълча за миг, после поклати глава и се усмихна тъжно.
— Дори и магьосник не може да ми помогне.
— За рицар показвате малко смелост — отбеляза Брайън с леден тон.
— Не става въпрос за смелост, Брайън — каза сър Джефри. — Съществуват неща, срещу които е безсмислено да се опитваш да се бориш. Не можеш да се пребориш с бурята или пък със зимния студ, който призори може да те убие, ако си се изгубил в гората. Никой човек, никой рицар, никой магьосник не може да промени това.
— Да, но отвореното и будно човешко съзнание вероятно може — каза Джим.
Усети как започва леко да се ядосва.
— Будният ум — продължи той, — може да ти помогне да си построиш подслон в гората за през нощта. Може още да ти покаже къде да се скриеш от бурята или как да й избягаш, ако си в открито море. Вас, сър Джефри, ви е обзела единствената мисъл, че няма изход. Но друг, например аз, сър Брайън, Джеронд или съпругата ми или всички ние заедно може пък да измислим начин, който никога не ви е хрумвал. Помислете. Какво ще ви струва да ни разкажете защо не можете да заминете оттук?
— Ще ми струва единствената цена, която мога да платя — отвърна сър Джефри и погледна към Джеронд.
Джим проследи погледа му и видя как Анджи и Джеронд излизат през вратата и отиват в съседната стая.
Сър Джефри тръгна след тях, но направи само няколко крачки и спря. В очите му се появи внезапен блясък. Той понижи глас и каза:
— Ренел, отиди и ти в другата стая. Ще кажа нещо, което е само за ушите на сър Брайън и сър Джеймс.
— Отново съм човек, а не роб — отговори Ренел. — Няма да се подчинявам повече на ничии заповеди, дори и на твоите. Вече не се надявам да получа свобода, но поне ще умра като мъж. Ще остана и ще слушам.
— Тогава ще се изложиш на същия риск като двамата господа. Бих искал да говоря само с тях. Ако те помоля да излезеш, но не като Мурад, а като другар и стар приятел, ще ме послушаш ли?
— Вярно е — кимна сър Ренел. — Някога той и аз бяхме другари в една глупава авантюра — присъединихме се към последния кръстоносен поход с намерението да нагазим до коленете в златото и скъпоценните камъни на неверниците. В онези дни много си приличахме и хората ни мислеха за близнаци, въпреки че се бяхме срещнали случайно и нямахме роднинска връзка. Пътищата ни се разделиха и когато отново се видяхме, аз бях роб на пазара в Палмира, а той бе станал Мурад Богатия с бялата брада. Как бе постигнал това, не знам, но ме спаси от по-лоша участ и ме доведе тук.