Сър Ренел погледна сър Джефри:
— Все още съм ти благодарен за това, въпреки че не знам какви точно са били подбудите ти да го сториш.
Отново се обърна към Джим и Брайън.
— Той бе добър с мен, когато другите слуги не бяха наоколо и накрая ми предложи да се върна в Англия вместо него, да поема управлението на Малвърн и да приема името сър Джефри де Чени. Той щеше да ми помогне да избягам. Беше съставил план, но по някаква причина, която той не ми каза, планът стана неосъществим и бе изоставен. Минаха месеци, аз все така се надявах и тогава вие дойдохте. Сега знаете всичко, което знам и аз. Не ми е известно как се е превърнал в Мурад и каква магия е използвал за целта. Както виждате, дори няма брада. Можем да си сменим местата и ако той влезе в проходите между стените, останалите слуги ще си помислят, че съм аз. Защо да не мога да слушам, след като сме преживели толкова неща заедно?
— Съгласен съм — каза Джим. — Вие какво ще кажете, сър Джефри?
Сър Джефри вдигна безпомощно ръце.
— Вероятно няма особено значение. Остани, Ренел.
— Ще остана. Доколкото са ми останали сили, ще се сражавам за теб. Обещавам ти го.
— И аз ти обещавам същото — каза сър Джефри. — Ренел, ти си истински приятел. Не те заслужавам.
— Никой от нас не заслужава кой знае какво — усмихна се леко Ренел. — Да преминем по същество и да чуем това, което искаш да кажеш.
— Много добре — каза сър Джефри, понижавайки глас дотолкова, че Джим, Брайън и Ренел трябваше да се приближат, за да чуват. С ъгъла на окото си Джим видя как двата хобгоблина също се приближават и се обърна към тях.
— Не — каза Джим.
— Прости ми, милорд — отвърна Хоб и обърна струята си. — Да излезем ли?
— Не. Само стойте достатъчно далеч, за да не чувате разговора ни.
Двете духчета отидоха в другия край на стаята, а Джим се обърна към сър Джефри, който заговори тихо:
— Върху мен е наложено проклятие! То ще ме споходи, ако престана да изпълнявам заповедите на моя господар — Хасан Ад-Димри, Великият водач на асасините. Понякога се случва така (несъмнено заради някаква магия), че когато вървя по коридорите, през стените на къщата си, мога да изляза, но не в Палмира, а в Белия дворец в планините, където властва Хасан. Тогава знам, че ме вика, за да ми възложи задача. Познавам двореца така, както познавам тази къща. Знам къде да отида, за да го намеря, а щом го намеря, той ми заповядва и аз трябва да се подчиня.
— Защо? — попита тиха Брайън. — Щом единственото му оръжие е проклятието, може да го използва само веднъж и…
— Не е точно така! Проклятието беше върху него, а аз се съгласих да го поема в замяна на всичко това… — сър Джефри махна с ръка в страни.
— Как… — започна Брайън.
— Нека да продължа. Когато пожелае, Хасан идва тук. Слугите го виждат, но не знаят кой е. Тук той прави каквото иска и взима каквото иска. Харемът е негов, а не мой. Не съм се докосвал до жена, робиня или свободна, откакто се настаних тук. Това също е част от проклятието. Освен това мога да ходя в стаите, където лежат несметни богатства — злато, сребро и бижута, но не мога да ги пипна така, както и жените. Те принадлежат на Хасан.
— Как попаднахте под такова лошо влияние? — попита Брайън.
— Магията, с чиято помощ изглеждам като Мурад, всъщност е механизъм, чието построяване усвоих от един човек в Италия. Той правеше маски, дяволски костюми и други подобни, предназначени за религиозни празници. Беше много умен, но и аз се учех бързо. Когато си тръгнах, вече знаех как да се дегизирам като различни хора. Случиха ми се беди, след като с Ренел се разделихме в онази планинска битка…
Сър Джефри погледна за миг приятеля си, после продължи да разказва:
— След онази битка аз се върнах за малко в Англия, после бях на други места, но сега няма да говоря за тях. Накрая беше пътуването ми до тук. Въпреки доспехите и оръжията си бях в опасност. Все пак трябваше и да спя, така че бе въпрос на дни някоя сутрин да не се събудя, защото гърлото ми бе прерязано, а всичкото ми имущество — ограбено. Това щеше да е краят.
Сър Джефри направи пауза, после понижи още повече гласа си:
— Трябваше да мина за мюсюлманин, и то такъв, когото останалите мюсюлмани не само ще приемат, но и с когото ще имат полза да се договарят, вместо да го убиват. Бяха ми останали малко сребърни монети и скъпоценни камъни. С тях отидох в първия попаднал ми магазин, купих всичко най-необходимо и се скрих в пустинята. Там на спокойствие изработих съвършена кюрдска дегизировка. Добих външния вид на Мурад, когото вие вече видяхте. Използвах останалите пари, за да се представя за богат, но стиснат кюрдски търговец. Запътих се към Триполи, където се надявах да намеря приятели, да махна костюма и да заема пари, с които да отпътувам за Англия. По пътя керванът ми попадна на засада, устроена от асасините на Хасан и всички бяхме отведени в Белия дворец.