След няколко минути, въоръжени с мечове (включително и жените), всички тръгнаха из многобройните полуосветени тесни коридори, минаващи между стените. От време на време от началото на колоната се разнасяше гласът на Джефри и обявяваше, че са близо до целта.
— Да беше тук ловното ми копие — прошепна в тъмното Джеронд. Ловното копие бе любимото й оръжие — леко, но изключително ефективно.
— За съжаление, в тази къща няма ловни копия — отвърна баща й.
Известно време вървяха мълчаливо и достигнаха до нещо, с което вече бяха почти свикнали — гладка стена в края на коридора.
— Разбира се, вие можете да я отворите — обърна се Джим към Джефри.
Домакинът кимна, натисна стената на няколко места и част от нея се плъзна в страни, разкривайки абсолютно тъмно пространство.
— Последвайте ме — каза сър Джефри, пристъпи в тъмнината и веднага изчезна. Джим, Брайън и останалите направиха същото. Почувстваха се така, сякаш влизат в басейн с мастило. Дори въздухът вътре бе тежък, лепкав и почти втечнен.
— Не се страхувайте — чу се гласът на Джефри, — просто вървете напред.
Послушаха го и цялата група продължи да крачи слепешката. Изведнъж се озоваха в стая, наполовина по-малка от спалнята на Мурад и без никаква мебелировка — голи каменни под, таван и стени, осветени от помръкваща следобедна светлина, пропускана от една-единствена амбразура.
Джим се огледа, за да провери дали всички са тук. Цялата група бе на лице, включително и двете духчета.
Помещението нямаше врата, нито какъвто и да било изход. Стените бяха абсолютно гладки, с изключение на амбразурата.
— Как ще излезем от тук? — попита Брайън.
Джим се обърна към сър Джефри, за да му зададе същия въпрос и видя как домакинът му маха да се приближи към една от стените. Когато се приближи, забеляза, че в зида между два от квадратните каменни блокове, има цепнатина. Тя бе умело прикрита от един каменен блок, който бе леко издаден навън. Цепнатината можеше да се види само от определен ъгъл.
— Погледнете през цепката — каза сър Джефри и Джим го послуша.
През отвора се виждаше голямата квадратна стая с куполовиден покрив, в която Джим и Брайън се запознаха с Хасан в Белия дворец. Цепнатината явно бе разположена високо над пода и даваше отлична видимост. Прозорците на купола бяха осветени в розово от залязващото слънце. Вътре в стаята горяха факли, а в далечния край на помещението Хасан Ад-Димри разговаряше с Ибн-Тарик. Байджу, с вързани крака и ръце, седеше на пода близо до Хасан. Там бе клекнало и едно малко кафяво куче, което явно също участваше в разговора.
Когато магьосникът Абу Ал-Ксаир се бе явил пред Хасан, за да защитава Джим и Брайън (за съжаление, безуспешно), бе споменал пред Джим, че някой или нещо помагали на Хасан, че тук действала неведома сила, която Джим като магьосник от долен ранг, вероятно не може да усети. Тогава Джим не беше сигурен каква точно е тази сила, но сега ясно усещаше присъствието й в стаята.
Приличаше на хладно докосване, на натиск, извиращ от онази точка на стаята, която бе като вдлъбнатина в центъра на водовъртеж. Джим усещаше натиска като голяма, отворена ръка, която го притиска. Струваше му се, че почти може да я подуши — усещаше някаква странна, горчива миризма. Забеляза и друго изумително нещо — иначе добре осветената стая, като че ли бе започнала да се изпълва с множество странни, полуневидими сенки. Те не се прокрадваха само в ъглите, но и в средата на залата, движеха се напред-назад, някои бяха по-тъмни и плътни от други, но всички ставаха невидими, когато Джим се опитваше да се взре в някоя от тях.
Каквото и да значеше това, несъмнено ясна бе само позицията на центъра на водовъртежа на силата. Той бе разположен не в Хасан, а в Ибн-Тарик.
Кафявото куче изведнъж обърна глава по посока на цепнатината, през която Джим наблюдаваше и кучешкото му лице сякаш рязко се доближи до лицето на Джим. Той чу ясно как кучето каза:
— Наблюдават ни.
Глава 28
— Добре дошли, посетители — каза Ибн-Тарик с любезен тон.
Внезапно всички се пренесоха в стаята, в която Джим надничаше, и застанаха пред Хасан, Ибн-Тарик, Байджу и кучето.
Джим притежаваше точен и бърз усет за различните мерки — били те ясни или мъгляви. Без изобщо да пресмята, щом се озова в стаята, той веднага разбра, че е отдалечен от най-близко седящия (Ибн-Тарик) на разстояние точно три пъти колкото собствения му ръст. Ибн-Тарик, кучето и Хасан се намираха на върховете на равностранен триъгълник, в чийто център бе Байджу. Кълбото, което биха образували четиримата, би имало диаметър, равен точно на ръста на Джим.