— Казах, че жезълът ти не е заплаха на нас — повтори Ибн-Тарик. — Ние сме мюсюлмани и както сам знаеш, християнската магия не ни влияе. Свали пръчката и няма да пострадаш.
— Не всички сте мюсюлмани — отвърна Джим, който едва сега забеляза, че китките на Байджу са привързани към глезените му.
— Байджу, ако искаш, ела при нас — каза Джим и мислено си представи, че връзките ги няма. От върха на жезъла излетя малка светкавица и прогори въжетата. Дребният монгол се изправи и изсумтя.
— Толкова по въпроса дали магията ми действа — каза Джим. — Извървях дълъг и труден път, за да се сдобия с този жезъл. Ти си прав, че не ми е разрешено да нападам с него, но аз не съм тук, за да нападам, а да защитавам нуждаещите се. Бих защитавал дори теб, но трябва да оставиш настрана непозволените заклинания.
Лицето на Ибн-Тарик освирепя, а чертите му се изостриха като на ранен ястреб.
— Аз да не съм някой начинаещ, че да ме защитава такъв като теб?
Джим не отговори. Сега, след като вече държеше жезъла в ръка, умът му бе кристално бистър.
— Отначало — заговори той, — само си искал да попречиш на Брайън и мен да намерим сър Джефри и да го върнем в Англия. После случайно си разбрал (вероятно от Абу Ал-Ксаир, скривайки грижливо от него заклинателската си сила), че нашият успех ще сложи край на всичките ти планове.
Очите на Ибн-Тарик светнаха.
— Не се крия от никой магьосник!
— Би било глупаво — продължи Джим, — а ти не си глупак. И така, научил си, че аз съм младши магьосник, с когото би трябвало лесно да се справиш. Но след като не успя да ме накараш да говоря за магия, така че да проучиш способностите ми докато пътувахме с кервана, уреди аз и Брайън да бъдем пленени от асасините. Надяваше се, че при опита си за бягство ще приложа магията, която владея и така ти ще видиш възможностите ми. Нали?
Ибн-Тарик само се усмихна.
— Ние обаче избягахме не с помощта на голяма магия, а като научихме за тайния изход от крепостта — знание, което ще позволи на Златната Орда лесно да превземе Белия дворец. Ние се превърнахме в истинска заплаха за теб. Защо обаче ние или пък Байджу, който ни посрещна при тайния изход, ще кажем за това на Златната Орда?
— Той е от Ордата — обади се Хасан.
— Ya barid! — извика Ибн-Тарик към него. — Глупак!
И Хасан и кучето се разтрепериха. Ибн-Тарик се обърна отново към Джим, но той гледаше към Байджу.
— Вярно ли е?
Монголът също го погледна в очите и отвърна:
— Не. Аз съм от Ил-Канат — Първата орда, която завладя Персия. В кервана ти казах истината, защото си мислех, че ще ме разкриеш чрез магията си.
— Тогава не проумявах, но сега разбирам — каза Джим. — Като си им казал, че си от Златната Орда, си се надявал да разбереш повече за отношенията между египетските мамелюки и Ордата.
Байджу не отговори, само се усмихна леко.
— Никога не си ги шпионирал, но фактът, че си научил къде е тайният изход, е бил твърде опасен за Ибн-Тарик, който е искал Белия дворец да не бъде превзет.
Джим се обърна към Ибн-Тарик, който каза със спокойно изражение:
— Аз съм приятел на Хасан Ад-Димри, но защо да се занимавам с евентуално монголско нападение над крепостта му? Какво може да направи който и да е заклинател срещу цяла армия?
— Един заклинател не може да стори кой знае какво, но заклинател, съюзен с армията на мамелюките срещу монголите, е нещо съвсем друго — отбеляза Джим.
— Нямам връзки с мамелюките. Познавам само отделни хора измежду тях.
— Напротив — усмихна се Джим. — Свързан си с тях. На мястото, откъдето произхождам, такъв като теб се нарича „политик“. Когато те видях тук, се зачудих, че в наше присъствие разговаряше с Мурад за нов водач, който да превърне Египет в империя. Водач като Сала-Ад-Дин, който е бил кюрд, какъвто е и Мурад. Защо му каза това, след като и ти, и той сте знаели, че всъщност той не е Мурад, а сър Джефри. Разбира се, всичко това е било, за да ме заблудиш. За да заблудиш мен и Брайън и да затвърдиш образа на Мурад, така че ние никога да не заподозрем, че той е сър Джефри. Идеята е била твоя, нали? Ти си уредил така, че да видим сър Ренел.
— И кога точно достигна до тези умопомрачаващи подозрения? — изсмя се Ибн-Тарик.
— Както вече казах, в момента, в който погледнах през цепнатината в стената на стаята, която свързва това място с къщата на Мурад. Щом си знаел, че Мурад е сър Джефри, защо му наговори онези неща, щом единствените други присъстващи бяхме аз, Брайън и Байджу.
— Значи си мислиш, че смятам себе си за втори Сала-Ад-Дин, който да тръгне от Египет, с огън и меч да завладее половината свят като Александър и после да плаче, че няма какво повече да прави?