— Помисли си само на колко много места можем заедно да ходим по този начин.
Джим не се бе замислял и за това. Той още обмисляше възможностите и последиците от едно такова пътешествие, когато замъкът Малвърн се появи под тях заедно със заобикалящата го равнина. Джим поведе Анджи на дълго спираловидно спускане към върха на кулата.
На върха на кулата на Малвърн, както и на тази в Малънконтри, имаше само един часовой, въоръжен с меч и късо копие. Войникът стоеше вцепенен, докато те се приближаваха към него все по-близо.
Когато Джим и Анджи се снишиха с удвоен тътен на крилете на около петнадесет фута над кулата, войникът нададе нещо, което бе по-скоро писък, отколкото обичайния мъжки вик за тревога, който Джим бе свикнал да чува от собствените си хора. После стражът светкавично изчезна надолу през отвора на върха на кулата, от който започваха каменни стъпала към долния етаж. Чуха как стъпките на войника се отдалечиха, някаква врата се затръшна шумно, после се отвори отново и гласът на Джеронд достигна до тях от етажа под краката им:
— Какво, по дяволите, става?
Глава 5
Джим и Анджи чуха как по стълбите бързо изтрополиха леки стъпки и Джеронд изскочи на покрива с копието на часовоя в едната ръка и гол меч в другата. Изгледа ги ядосано и каза:
— Вие, дракони, сте сбъркали замъка. Сигурно търсите Малънконтри, който е на дванадесет мили на запад оттук — и тя посочи с меча.
— Това сме ние, Джеронд — каза Джим, задействайки обратната магия. В момента, в който изрече тези думи, той и Анджи си възвърнаха човешкия образ и човешките дрехи. Очите на Джеронд се разшириха, а оръжията се отпуснаха в ръцете й. След дълъг миг мълчание тя каза:
— Вие двамата? И ти ли си дракон, Анджи?
— Днес Джим ме превърна за първи път — отвърна Анджи със самодоволна нотка в гласа си. — Много е забавно. Но какво, за бога, си мислеше, че можеш да направиш срещу два дракона, въоръжена само с копие и меч?
— Щях да ги накарам да съжаляват, че изобщо са дошли тук! Ако бяха истински дракони, разбира се. Значи, Джим те превърна и решихте да се отбиете?
— Така или иначе щяхме да ти дойдем на гости. Просто решихме да летим дотук, вместо да яздим. Така е по-бързо — отговори Анджи.
— Много мило от ваша страна, че сте дошли да ме видите… — започна Джеронд, но стъпките на два чифта крака я прекъснаха. От отвора за стълбището излезе висок чернокос мъж с дълъг нос. Това беше Бърнард, началника на стражата в замъка Малвърн. Бърнард влачеше за яката избягалия страж и сега го изправи пред Джеронд.
— Да го обеся ли, милейди? Напуснал е поста си и е отстъпил пред врага като най-голям страхливец.
— Предполагам, че да — процеди през зъби Джеронд, — въпреки че добри войници се намират трудно… От друга страна, той едва ли е добър войник, след като няма смелост да се бие…
При тези думи бившият страж така се сгърчи, че Бърнард го задържа изправен с голямо усилие. Джим побърза да вземе думата.
— Джеронд, бих искал да се застъпя за този войник. Спуснахме се много бързо и той ни видя в последния момент. Мисля, че е напуснал поста си, подтикнат от чувството, че е негов дълг преди всичко да те предупреди и предпази. Затова и си е позволил да наруши заповедите.
— Той е прекалено тъп, за да сети за подобно нещо — каза Джеронд, измервайки с гневен поглед полуприпадналия страж, когото Бърнард стискаше здраво за врата.
— Напротив! — бързо се намеси и Анджи. — Аз също те моля, Джеронд. Сигурна съм, че преди да хукне по стълбите го чух да казва нещо като „Трябва да спася господарката!“.
— Така значи! — възкликна Джеронд. — Едва ли… Добре, Бърнард, отведи го и изпрати друг войник на пост тук. Колкото до този, остави го без храна три дни. Така ще се научи да изпълнява първо дадените му заповеди.
Бърнард повлече надолу радостния войник, а Джеронд отново се обърна към Анджи и Джим:
— Защо не слезем в покоите ми? Малко е разхвърляно, за което се надявам да ме извините. Разбира се, после ще отидем и в Голямата зала, но ми хрумна, че може би ще искате първо да поговорим насаме. Впрочем, аз също възнамерявах да ви навестя в Малънконтри.
Тримата слязоха по стълбите. Покоите на Джеронд в Малвърн бяха уредени по всички средновековни стандарти и за разлика от спалнята на Джим и Анджи в Малънконтри нямаха удобни нововъведения. Но и тук имаше голямо огнище с хубав огън в него, пък и Джеронд лично се бе убедила в предимствата на остъклените прозорци на Малънконтри и веднага, след като се бе сдобила с пари, бе остъклила и своите. Все пак стаята изглеждаше неуютна в сравнение с тази в Малънконтри, въпреки че на Джим му се струваше, че това чувство идва от факта, че столовете не бяха тапицирани, а подът не бе отоплен, като в неговия дом.