— Досега — продължи сър Мортимър, — никой от стражите не ми е докладвал това, което очакваме, въпреки че често са били забелязвани платна на хоризонта. Разбира се, пиратите най-вероятно ще дойдат гребейки на галери със свалени платна, но дори и тогава, в ясно време ще ги видим, че наближават и ще имаме възможност да се подготвим. Междувременно вие навярно бихте желали да се присъедините към сър Брайън и мен за една игра на зарове?
— Моля за извинение, сър Мортимър — каза Джим. — Както сър Брайън вероятно ви е казал, аз съм магьосник и при определени обстоятелства магическата ми мощ и способности зависят от въздържанието ми от всякакви забавления, в които е намесен късметът. Между другото, сър Брайън, нося новини и съобщения до теб от лейди Джеронд и моята мила съпруга лейди Анджела, които не бива да забравя да ти предам в подходящ момент. Ако ти и сър Мортимър желаете да играете на зарове, аз с радост ще поседя и ще погледам.
— Разбирам и въпреки това е жалко — кимна сър Мортимър, но на Джим му се стори, че това е съжаление на комарджия-мошеник, чиято поредна жертва се е измъкнала.
— Както и да е — продължи домакинът, — може би ще е по-добре да ви запознаем с това, което сър Брайън и аз обсъждахме преди малко, а именно начина, по който да отбраняваме замъка си, когато пиратите атакуват тук.
— С радост ще чуя плана ви — отвърна Джим.
— Елате! — каза сър Мортимър, отново разгъвайки тялото си до пълната му височина и ги поведе по стълбите към самия връх на кулата, който представляваше каменен кръг, заобиколен от нащърбен парапет. В средата на покрива беше отвора на светлинния кладенец. До бойния парапет, който гледаше към морето, имаше още един отвор, вероятно предназначен за входния проход.
На покрива на кулата имаше пет комина, високи доста над шест фута, а също и огромен, почернял от сажди котел на колела, под който бе разположено песъчливо подвижно огнище. Цялото това съоръжение несъмнено служеше за приготвяне на вряло масло, с което да бъдат полети нападателите.
До котела стоеше някаква хамак, на която бе окачена кръгла плоча с диаметър около четири фута и изработена от метал, подобен на бронз. След като видя един особен ковашки чук, подпрян до рамката, Джим разбра, че устройството явно е голям гонг.
От двете страни на гонга стояха двама мъже, очевидно войници на стража, вперили поглед в морето. Когато и сам погледна натам, Джим видя няколко платна, белеещи се на различно разстояние от замъка, но тъй като стражите не им обръщаха внимание, това явно не бяха приближаващите галери на враговете.
Двамата войници се огледаха, когато сър Мортимър изведе Брайън и Джим на покрива. Сър Мортимър посочи с пръст стълбата, по която току-що се бяха качили и стражите изтичаха надолу по нея, изгубвайки се от поглед.
— Ще научат плановете ми, когато аз реша да им ги съобщя — каза сър Мортимър, снишавайки глас, докато заставаха до парапета, далеч от вентилационната шахта и комините, които биха могли да закрият гледката към морето. — Погледнете оттук и сами преценете какво е положението.
Джим и Брайън надникнаха през парапета надолу към плажната ивица. Кулата и въобще целият замък бяха не по-високи от четири или пет етажа. Но тъй като кулата бе много тясна и бе кацнала на върха на скалата, заобиколена от назъбени урви, създаваше се впечатление за смайваща височина. На Джим и Брайън им се струваше, че се намират на много по-нависоко, отколкото бяха в действителност. Чувството за главозамайваща височина се подсилваше от стръмните стъпала, а по-нататък и от не по-малко стръмната зигзаговидна пътека, водеща към плажа. За миг на Джим му се стори, че стои на ръба на бездна, дълбока най-малко половин миля.
Въпреки съвършената зрителна измама Джим ясно осъзнаваше, че не се намира на чак толкова голяма височина над каменистия склон. Странното в случая бе фактът, че дървените постройки наоколо изглеждаха по-близо от действителното. Сякаш тях Джим ги наблюдаваше през телескоп, а всичко останало наоколо съзерцаваше от илюзорно високата кула.
Чакълестият прибой, където се разливаха вълните, очертаваше малък залив. Стръмната скала зад замъка извиваше краищата си като рога, които образуваха два носа. Зъберите върху всеки нос бяха малко по-високи от покрива на самия замък и докъдето стигаше поглед, бяха пусти, с изключение на ниска хилава растителност и няколко пасящи овце.
Ширнало се наоколо, Средиземно море беше все така кротко и спокойно, както и в деня, когато Джим пристигна на остров Кипър. Синята му повърхност се простираше чак до извития хоризонт, с пръснатите по нея платна, които Джим преди малко забеляза как се задминават едно друго, заети с крайбрежните си дела.