— Какво искаш? — забележителният му глас прогърмя към пиратите.
— Ще превземем замъка, и ще го изгорим, а теб ще разпънем на кръст — извика Абдул Хасан. — Това обаче ще стане само ако ни принудиш да си пробиваме път с бой. Давам ти възможност за избор. Излез сега и ни остави замъка. В такъв случай ти и всичките ти хора ще си тръгнете невредими. Повтарям — излез сега и ще те пуснем да си отидеш. Ние искаме само това, което е в замъка ти.
Сър Мортимър стоеше и не отговаряше, а само гледаше надолу към пирата. След дълга пауза мъжът с тюрбана изкрещя отново:
— Какво ще кажеш, английски рицарю? Отговори ми сега, защото няма да имаш друга такава възможност.
— Аз съм германец — извиси се гласът на сър Мортимър.
— Не ме интересува как се наричаш — извика Абдул Хасан. — Приемаш ли условията ми? Отговори ми сега. Няма да ти дам втори шанс.
Сър Мортимър гледаше замислено надолу. Секундите летяха, той вдигна бокала до устните си, но само сръбна от него и отново го свали. Бавно и внимателно завъртя китката си и изля съдържанието на чашата в празния въздух. Виното се разля по земята точно пред портата на замъка. После сър Мортимър хвърли и бокала. Металният съд падна по права линия върху каменните стъпала, удари се, отскочи, отново се удари и вече смачкан до неузнаваемост се дотъркаля в краката на Абдул Хасан. После сър Мортимър се обърна и се отдалечи от парапета.
Известно време долу бе тихо, а след това се надигна гръмогласен рев от страна на пиратите. На върха на кулата гласът на сър Мортимър се чу ясно в шумотевицата.
— Постоянно ще има стража от десет души! Всички ще спят въоръжени и… Бопре!
— Да, милорд — отвърна слаб мъж с меч на хълбока и европейски доспехи и стоманен шлем. Косата му бе тъмно кестенява и гъста. Лицето му бе с остри черти, но бе белязано от едрата шарка.
— Ти ще имаш задължението да следиш за стражата — каза сър Мортимър. — Специални часови ще пазят по стълбите. На портите също ще оставиш войници. Ще напълните този котел с олио и ще поддържате под него слаб огън, за да може при нужда бързо да се загрее. Независимо с какво се занимавам, дали спя или съм буден, ти веднага ще ми докладваш, ако пиратите започнат да щурмуват предната порта. Иначе ти ръководиш отбраната. За днес не очаквам да предприемат повече действия, но внимавай, когато ако се опитат да ни нападнат откъм скалите или да използват барут долу при стената или пък нещо друго, различно от обичайните средства.
— Да, милорд — отговори Бопре.
— Така, господа — обърна се сър Мортимър към Джим и Брайън, — защо не слезем пак долу? Занапред едва ли ще имаме много време за себе си.
Без да дочака отговор, домакинът се обърна, тръгна към стълбите и заслиза по тях. Джим и Брайън го последваха.
Глава 9
— Когато се наложи, Бопре изпълнява функциите на мой оръженосец — каза сър Мортимър с необичайно тих глас.
Отново седяха около същата маса с нови три бокала, пълни с вино. Домакинът изчака слугата, който сервираше да излезе и отново заговори:
— Следователно Бопре се явява втори по ранг след мен. Ако той ви каже да направите нещо, ще се радвам, ако възприемете това като молба от самия мен. Не мисля, че в следващите два-три дни ще се случи нещо особено. Пиратите ще опитат всички лесни начини. Може да чуем как по покрива на кулата падат камъни или пък как се опитват да пробият приземната част на стената, но в това няма нищо страшно. Бопре ще се погрижи за всичко и ще ви повика само при крайна необходимост.
— Сър Мортимър — каза Брайън с равен глас. — Извинете ме, но изглежда съм ви разбрал погрешно. Стори ми се, че вие предлагате, ако се наложи, двама благородни рицари да се сражават под командването на оръженосец?
— Точно така — кимна домакинът и погледна Брайън право в очите. — Вие, господа, не познавате начина, по който се води войната в тази част на света, а Бопре има опит именно тук. Уверявам ви, че той ще се обръща към вас най-учтиво.
— Не е там въпросът, сър Мортимър — продължи Брайън. — Ние сме ваши гости, нали?
— Разбира се. Какви други бихте могли да бъдете?
— Надявам се, че е така — каза Брайън. — Освен това се надявам, че ако домакинът ми се нуждае от помощта ми, за да защити дома си, ще ме помоли за това лично, а няма да изпраща някой с по-нисък ранг от моя да ми нарежда.
— Много добре — каза сър Мортимър. — Сега ви моля именно за това.
— В такъв случай аз съм готов да помогна с всичко, което мога.
Джим усети как разговорът се насочва към него и започва да го притиска.
— Аз също, сър Мортимър — каза той.