— Нека изчакаме атаката срещу замъка да набере сила — каза Джеймс.
Глава 10
При все, че най-вероятно мамеше при игра на зарове, прогнозата на сър Мортимър за обсадата се оказа напълно вярна.
Джим се събуди посред нощ с впечатлението, че замъкът се разпада на съставните си части. Страховит тътен, идващ от най-близката стена, го разсъни напълно. Огънят в огнището почти бе загаснал, само няколко въглена припламваха приглушено, докато останалата част от стаята бе съвсем тъмна.
— Пиратите са горе, върху скалите и се опитват да хвърлят камъни по замъка — гласът на Брайън се разнесе из тъмнината, след като тропотът утихна. — Както каза сър Мортимър, зъберите са прекалено стръмни, за да успеят. Чу как камъните едва-едва удариха стената на замъка и само я одраскаха, така че утре можем да надникнем през парапета и да видим белезите.
— Добре — отвърна Джим, обърна се и заспа отново.
Нападателите явно бяха на същото мнение като Брайън, защото след първата вълна камъни не последва втора и остатъкът от нощта премина спокойно. На следващия ден Брайън се надвеси над бойния парапет и посочи на Джим белезникавите белези по извитата стена на кулата, оставени от „снарядите“ на пиратите. Джим се учуди, че белезите са толкова малки, защото среднощният трясък не бе никак малък.
Следващата атака срещу замъка бе проведена след няколко часа. Наближаваше обяд, когато неизвестен брой марокански пирати се промъкнаха по стъпалата, носейки над главите си тежък дървен щит, под чиято защита успяха да доближат до самата стена. Подпряха щита на зида, за да ги пази, докато работят под него.
— Сега се опитват да прокопаят стената, така че да освободят и извадят няколко блока от нея — констатира сър Мортимър. — Мислят си, че замъкът ще стане нестабилен или пък че ще могат да направят отвор, през който да влязат вътре. Разбира се, ще останат разочаровани. Кулата има много солидни основи върху и в самата скала. В началото на строежа е бил изкопан дълбок окоп в скалата и той е послужил за база на цялата постройка.
— И все пак… — започна Брайън колебливо. Той, Джим и сър Мортимър наблюдаваха през бойния парапет и слушаха тропането на инструментите и другите шумове, които се носеха изпод щита. Никой от войниците в замъка не бе получил заповед да предприеме нещо срещу копаещите.
— Ако продължават така, рано или късно ще си пробият път към вътрешността на замъка — доизказа опасенията си Брайън и погледна високия домакин, добавяйки:
— Може би греша, но ми се струва, че тази работа ще им отнеме няколко дни.
Сър Мортимър поклати глава.
— Нищо подобно няма да се случи. Пиратите не притежават търпението, за което говорите. Светкавичната битка, бързата победа — това е техният стил. Ако замъкът ми се намираше някъде из северното Средиземноморие, далеч навътре в сушата, предположението ви можеше да се сбъдне. Тук обаче това е невъзможно.
— Сър, участвали ли сте във войните на континента? — попита Брайън.
— В някои — отговори късо сър Мортимър, обърна се и слезе надолу по стълбите към вътрешността на замъка, оставяйки ги сами.
Предвижданията на домакина се сбъднаха отново. Докато сенките се удължаваха с наближаването на залеза, шумът от работата под щита заглъхваше все повече и повече и накрая съвсем спря. Прикриващата конструкция бе понесена надолу, а прашкарите от кулата я обсипаха с камъни, търсейки пролука между щита и земята. Успяха да улучат краката на носачите, но те все пак се измъкнаха извън обхвата на прашките, без да оставят ранени или мъртви след себе си.
През нощта цареше злокобна тишина, нарушавана единствено от пеене и говор, носещи се от изоставеното рибарско село в подножието на замъка.
— Очаквах веднага да изгорят колибите — каза Джим, отчасти на себе си, отчасти на Брайън. Беше вперил поглед в мрака, но единствените светлини, които се виждаха в селото бяха припламванията на няколко факли, носени от часовите около колибите и при двата кораба.
— Макар че почти нищо не разбирам от тези неща, смятам, че изчакват с паленето, защото колибите им служат за подслон — отвърна Брайън, застанал редом до Джим. — Как завиждам на сър Мортимър за опита му във войните на континента. Чудя се къде ли се е сражавал — в Холандия, Белгия, Люксембург или във Франция. Може би дори се е бил срещу езичниците в Далечния изток.