Джим се вгледа в лицето на Брайън, осветено едва-едва от оскъдната светлина на звездите и непълната луна.
— Ти като че ли му се възхищаваш, Брайън.
— Той е воин, и то много повече от мен. Като изключим няколко малки сражения във Франция, аз никога не съм виждал и никога не съм участвал в решителни битки, обсади и изобщо в истински военни действия. Справям се добре с копието и с някои други оръжия, но не мога да кажа, че някога наистина съм се сражавал.
Тъй като животът на Брайън се състоеше от почти непрекъснати битки (в смисъла, който Джим влагаше в тази дума) още от времето, когато на петнадесет години бе поел замъка Смит след смъртта на баща си, това прекалено възхищение пред човек, участвал в истинска война, леко изненада Джим. Той обаче силно се съмняваше, че тези разсъждения ще се харесат на Брайън и затова ги запази за себе си.
Тази нощ спокойствието отново бе нарушено, но по друг начин. Джим се събуди от различни гласове и шум от стъпки в замъка. Огънят в огнището изведнъж припламна силно, след като Брайън хвърли ново гориво върху живата жарава. На по-силната светлина Джим видя как приятелят му навлича клина и ботушите си и закопчава на кръста си колана с меча, а белезите по голата горна част на тялото на Брайън изглеждаха черни, като че ли бяха нарисувани с боя. Отблясъците на огъня изпълниха стаята с подвижни сенки.
— Опитват се да разбият портата под прикритието на мрака — кратко съобщи Брайън. — Най-добре да се приготвим и въоръжим, Джеймс. Почивката вече отмина.
Следователно минаваше полунощ. Джим скочи на крака и започна да се облича. Обзе го онова усещане за неопитност, което се появяваше винаги, когато му предстоеше истинска битка. В действителност, проявяваше се отлично в ръкопашния бой, където по-голямото му тегло и по-едър ръст му осигуряваха явно физическо превъзходство. Всеки път обаче през главата му минаваше мисълта за това, колко неумело си служи с меча, който запасваше на кръста си.
Най-сетне напълно облечени и въоръжени, Джим и Брайън излязоха от стаята и заслизаха към приземния етаж, откъдето се чуваше най-много шум. Още на втория етаж двамата приятели ясно чуха гласа на сър Мортимър, извисяващ се над общата шумотевица. Заповедните думи отекваха силно по стълбището.
— Тук да застанат тридесет войници! — нареждаше домакинът на долния етаж. — Не правете нищо, освен ако наистина не разбият портата. Ако това стане, отворете тази врата тук само колкото прашкарите и стрелците с лък да стрелят по веднъж. После пак заключете и залостете. Няма да се доберат до вас за толкова кратко време. Така… Внимавайте, отваряйте си очите и бъдете готови. Останалите да вземат слама, която да струпат до портата на кулата. Олиото в котела вече трябва да се е сгряло. Щом и аз се кача горе, хвърляйте сламата от върха на кулата върху пиратите, изливате врялото олио и мятате факлите. Бопре!
— Да, сър Мортимър. — Сипаничавото лице на първия помощник на домакина се показа от тълпата войници, застанали пред рицаря.
— Разположи тук достатъчно прашкари, които да обстрелват добре прохода, когато отворите вратата за малко. Всички останали прашкари да се качат на покрива с мен. Излишните стрелци с лък също. Пригответе достатъчно факли!
— Факлите са вече готови и запалени, сър Мортимър — отвърна Бопре. — Прашкарите и стрелците също вече заеха позиция. Достатъчно са, за да спрат всякакво нападение в прохода. Аз ще се погрижа за всичко.
Сър Мортимър се обърна към стълбището, видя Брайън и Джим, които наблюдаваха оттам и кимна.
— Господа, ако обичате, елате с мен на покрива.
При тези думи домакинът премина по стълбището и подмина Джим и Брайън, изблъсквайки ги към каменна стена в ляво. Изкачвайки по две стъпала на веднъж, сър Мортимър изчезна от погледа оставяйки далеч зад себе си двамата приятели, които се опитваха да го настигнат.
Джим, чийто крака все още бяха схванати от катеренето по стълбите предишния ден, се загледа замислено в празните стъпала пред себе си. Струваше му се невъзможно което и да е човешко същество да успее да пробяга петте етажа на замъка, като на всяка крачка взима по две от десетинчовите стъпала. И въпреки всичко, след като видя сър Мортимър в действие, Джим вече бе склонен да вярва, че домакинът ще поддържа същото темпо по целия път до покрива. Нещо повече — докато Джим и Брайън още изкачваха подножието, сър Мортимър сигурно вече излизаше от отвора на върха на кулата.
Най-сетне изкачиха стъпалата и на светлината на факлите, държани от войниците при зъбците на парапета така, че да не се превърнат в мишени за стрелци отдолу, Джим видя натрупано значително количество слама, готово за хвърляне.