Сър Мортимър стоеше с леко разкрачени крака и наблюдаваше как войниците трупат още наръчи слама към големия куп. Буен огън гореше с пълна сила под котела с олио, който с помощта на прикрепените към огнището колела бе придвижен до отвора в парапета, разположен над прохода. Самият казан бе окачен на две метални дръжки и само с едно завъртане горещото му съдържание можеше да се излее през ръба върху главите на нападателите. Топлината от подвижното огнище се усещаше от няколко крачки. Джим с изумление видя как сър Мортимър изведнъж пристъпи към котела и небрежно мушна показалеца си в течността.
— Достатъчно горещо е — констатира домакинът и се дръпна от казана.
Джим се втренчи в пръста на сър Мортимър, но не забеляза никакви белези от изгаряне. След малко му хрумна, че на огън с такива размери му е нужно известно време, преди да накара самото олио наистина да заври. Количеството течност бе прекалено голямо.
— Напълнете ведрата и се подредете близо до амбразурите над входа. Петима души да бъдат в готовност да изливат — нареди сър Мортимър.
Войниците донесоха дълъг железен прът и с него двама души завъртяха котела около оста му и го наклониха така, че да може лесно да се подложи и напълни кофа. Пълните ведра бяха нареждани покрай парапета. Наливането продължи докато дузина ведра бяха подредени непосредствено под зъбците на кулата.
По стълбището се зададе задъхан войник:
— Сър Мортимър, Бопре ме изпрати да ви съобщя, че според него няма скоро да разбият първата врата. Таранът им не удря постоянно в една точка, а бие по цялата врата. С ваше разрешение, сър Мортимър, Бопре предполага, че пиратите не са сигурни къде точно стъпват в тъмното.
— Добре — изръмжа сър Мортимър и отпрати вестоносеца с думите: — сега ние хубаво ще им светнем. Предай това на Бопре.
После домакинът отново насочи вниманието си към ставащото на покрива.
— Достатъчно слама. Пригответе се да я хвърлите долу, като я мятате възможно най-близо до вратата. Тя сама ще се разпилее докато пада. Готови… хвърляйте!
Сър Мортимър направи две широки крачки напред, сграбчи огромен наръч слама с дългите си ръце и го запрати надолу. Всички наоколо правеха същото, включително и войниците, които стояха на стража в задната част на замъка. За около две минути всичката слама се свърши.
— Олиото! — изплющя гласът на сър Мортимър.
Мъжете, назначени да носят кофите, грабнаха по една и започнаха да изливат горещата течност, като се стремяха тя да пада колкото може по-близо до вратата.
— Факлите! — нареди сър Мортимър, след като и последното ведро бе изпразнено.
Факлите бяха донесени на същото място при парапета, откъдето беше хвърлено всичко останало. Джим и Брайън стояха малко встрани и видяха как непосредствено пред портите на замъка внезапно избухнаха големи пламъци. Сламата незабавно разпали огъня, а олиото го подхранваше.
— Прашкарите! — проехтя нова заповед.
Стрелците с прашки намиращи се на покрива, вече бяха приключили със сламата и сега зареждаха оръжията си. Кожените ремъци се завъртяха, готови да изстрелят снарядите си. Прашкарите пристъпиха към парапета и докато отдолу се носеха викове и писъци, те започнаха да стрелят.
От върха на кулата се понесе всеобщ възторжен рев, сред който се открои един глас:
— Пиратите бягат!
— Никой да не се измъкне жив! — избумтя гласът на сър Мортимър. — Прашкари, погрижете се!
Джим видя как последните две горящи фигури се преметнаха надолу по стъпалата и останаха да лежат неподвижни. Пред самата порта, но без опасност да я подпали, сламата все още гореше ярко. Тук-там, където нечие тяло бе загасило пламъците, се виждаха тъмни петна. Огънят очертаваше контурите на захвърления от пиратите таран — масивна греда, чиято челна част бе скосена така, че да компенсира наклона на терена, на който стояха тласкащите я пирати.
— Сипете още олио върху тази тояга, а също и слама. Трябва да я запалим — нареди сър Мортимър и се огледа за мъжа, който преди малко му бе донесъл съобщение. Войникът стоеше наблизо, почти докосвайки лакътя на господаря си.
— Кажи на Бопре да изпрати тук горе излишните си прашкари и стрелци с лък. Да остави долу само дузина от тях.
— Да, милорд — кимна мъжът и бегом изчезна надолу по стълбите.
Откъм селото, където бяха останалите пирати, се надигна страхотна врява, но никой не излезе от колибите, за да не попадне в обсега на стрелбата от кулата.
— Е, господа — обърна се сър Мортимър към Брайън и Джим, — какво ще кажете да се почерпим с чаша вино?