— Зависи. Ако срещу нас водеха джихад, тоест мюсюлманска свещена война, атаката нямаше никога да спре. Нападателите щяха да продължат да прииждат и да бият с тарани по портата до безкрайност. Тези, които носят тараните, щяха да умрат, заменени от други, които също ще загинат, заменени от трети, които също ще паднат в боя. Накрая обаче ще успеят да влязат в прохода и там отново първите ще умрат от олиото, огъня и дима, следващите също, по-следващите — също, но накрая ще разбият и вътрешната врата и тогава ние ще умрем.
Джим усети, че на него се пада бързо да каже нещо, каквото и да е, за да разсее нарастващото напрежение между Брайън и сър Мортимър. Увлечени в спора, двамата все повече се навеждаха напред през масата. Джим се намеси в разговора с възможно най-миролюбив глас:
— Аз почти не познавам тази част на света и нямам опит в подобни военни действия, но трябва да призная, че не разбирам защо на нападателите не им остава друго, освен да щурмуват замъка, след като галерите им бъдат разрушени. Останах с впечатлението, че според вас повечето от тях са мюсюлмани. В Епископи не може да няма други със същото вероизповедание. Защо пиратите да не изпратят хора до града, които да се свържат с тамошните мюсюлмани? Те сигурно ще им услужат с някакъв кораб, който да ги откара в къщи.
Сър Мортимър обърна гневен поглед към Джим и произнесе с пронизителния си тон:
— Ето какво имам предвид! Вие почти не познавате тукашното положение. Всъщност, сър, вие сте пълен невежа! Кое ви кара да мислите, че само защото в Епископи има мюсюлмани, пиратите ще се спасят? С нападението си над мен те вече достатъчно ясно показаха какви са и не ще могат вече да се представят за други. Преди изобщо да тръгнат за Епископи, аз ще съм изпратил до мои приятели, рицари — християни вест, с която ще ги информирам, кои са тези хора и защо са тук…
— Ясно — каза Джим спокойно. — Разбира се, ако…
Гласът на сър Мортимър погълна последвалите думи.
— Мюсюлманите от Епископи изобщо няма да се колебаят и ще хванат и задържат всеки от пиратите, който се мерне там. Аз ще се свържа с хората, с които сключвам сделки и ще платя, пиратите да бъдат осъдени и екзекутирани като такива. Същото ще сполети всеки от разбойниците, независимо колко правдоподобна история разказва или колко невинен изглежда. Аз имам делови отношения както с християни, така и с мюсюлмани. На мнозина от тях съм дал разписки за различни суми и те биха искали да им се издължа, което не би могло да стане, ако бъда убит, а замъкът ми — плячкосан. Освен това хората от Епископи добре знаят, че аз съм в състояние да платя значителна награда за всеки заловен и ликвидиран пират. Така че, сър Джеймс, ако не можете да си представите, че се случва подобно нещо, значи сте далеч по-наивен, отколкото се стараете да изглеждате.
Нарастващото напрежение между Брайън и сър Мортимър бе изчезнало, но пък Джим бе застанал на топа на устата. Сега, вместо да се кара с Брайън, до момента, в който схватката би била вече неизбежна, сър Мортимър притискаше Джим така, че ако искаше да продължи да се нарича рицар, той или трябваше да отвърне чрез маниера на Брайън, или много бързо да измисли друг изход от ситуацията.
Глава 11
При първата си среща с Брайън, Джим се измъкна от едно такова неудобно положение като заговори за номера на социалната си осигуровка. Може би някое понятие от двадесети век щеше да му помогне и сега. Джим се усмихна приятелски на сър Мортимър и заговори с дружелюбен тон:
— Безкрайно съм ви задължен, сър Мортимър. Всъщност думите ви ме радват извънредно много. Последните няколко дни метеорологическата ситуация около вашия замък бе крайно обезпокоителна. Пресичането на област с ниско атмосферно налягане с такава с високо атмосферно налягане винаги крие големи рискове. Но думите ви ме успокоиха напълно.
Устните на сър Мортимър, които при първите думи на Джеймс бяха започнали да се сгърчват в нещо като подигравателна усмивка, за миг замръзнаха, а лицето му прие доста глупаво изражение. Брайън също изглеждаше не по-малко объркан.
Джим продължи с по-бодър тон:
— Както знаете, случи се така, че засега приключих с магическите си занимания. Но не мога да не се тревожа. Естествено, не бих искал да ангажирам вас или сър Брайън, с каквито и да е метеорологични или астрофизични въпроси, освен ако не е абсолютно наложително.
Сър Мортимър погледна Брайън, който се намръщи строго и каза с хладен тон:
— Сър Джеймс е магьосник. Мислех, че сте разбрали това, след като той спомена, че заниманията му с магия го възпрепятстват да играе какъвто и да е хазарт.
— Делата на сър Джеймс са ми добре известни, но сметнах, че той говори само за способността си да се преобразява в дракон.